17.06. Ще бъда с теб
единствено в съня…
И в дрезгавите утрини, когато
по паяжинка сребърна се спуска,
над моето вълшебно измерение
Зорницата.
Сънят
е моя синя крепост и безвремие,
където аз очаквам твоите устни
и теб…Когато спя,
аз гмурвам се в дълбоката ти нежност
със силно стиснати очи –
така, за всеки случай, ако може
да си останеш мой
за още миг…
Ръцете ти обгръщат, като храм
зад своите стени, дъха ми…
Когато се събудя, съм сама…
А ти си тръгнал…
Мария Георгиева
