30.04. Едва
Ти призори в съня си не рисувай
Лицето ми и моята коса
Със тялото ми тайно не пирувай,
Не чакай да те водя за ръка.
Нататък тръгвам сред море божури.
Отива ми да крача с вдигната глава.
В прехапаните устни сълзи нямам.
И теб не чакам. Имам мен. Едва.
Вилиана Станева
