Диана Димитрова
13.10. Един човек ми скова къща, но птичата ми душа няма дом. Днес е плачещо ранено крило, утре е песен за сбогом. Диана Димитрова
13.10. Един човек ми скова къща, но птичата ми душа няма дом. Днес е плачещо ранено крило, утре е песен за сбогом. Диана Димитрова
07.10. В дебрите на твоята душа бе тъмно като в непрогледна нощ. Затягаше веригата невидимаотнемаше от мене светлината! Вал Ян-су
06.10. …тогава се почука, и отворих аз на своя страх… „Страница 47”. До най-дълбоките си люлякови мисли. Ти над мене в плътна яворова стая… Топло диша тоя мрак, за да душиш пепелния звук на устни, измежду тънка струя в тенекиения дъжд, на следобедния задух през Септември… Диана Георгиева
04.10. Край на спектакъла.Завесата падна. Тишина, мрак.Аз искам да говоря.Чуйте ме. Хора, чуйте ме.Не понасям мълчанието и тъмнината.Нека има светлина в прозорците.Нека всеки носи в сърцето си светлинатана чудото ЖИВОТ. Бонка Златарева
24.09. Докоснати мечти, изкривени огледала,мавзолей от спомени,избори, път, крачка.Потапяне, търсене, жажда.Пулс..Мигове – аз и ти, и ние.Хаос и раждащи се звезди..Толкова обикновено, толкова вечно..толкова човешко. Надя Ангелова
21.09. Аз и егото ми седнахме „на по ябълка“ и обсъдихме как няма да те търсим повече. И така, всяка сутрин от три месеца насам. Гладни. Диана Кондова
18.09. Голотата на една невидима ВселенаИзпепеляваща! Извиваща! Гореща!Стенание в безлунна звездна нощ.Оголена, а толкова човечна…Пламтяща и разрязвана! Ранявана…от острието огнено на нож…През пясъчни пътеки времето,посипвало е с пепел слабостта,и в голотата ѝ, светът е дърпал стреметона грешното, създаващо животот женската душа… Илияна Колева
16.09. Не можеш да стигнеш вятъра.Но можеш с очи.Да го гониш. Мариета Милева-Чони
15.09. Гониш ме, преследваш ме, а аз няма къде да се скрия. Ти си моята тъмна страна,но дали аз съм светлата?! Лалияна Груева