Росилина
23.12. Усещам се твоя… Изгнива стрехата и влагата ръфа домашния праг. Все още красив е мъртвият огън. Сълзата ми пърха по крехките клепки на смачкана роза. Вливам се в кръвта на врабец. Росилина
23.12. Усещам се твоя… Изгнива стрехата и влагата ръфа домашния праг. Все още красив е мъртвият огън. Сълзата ми пърха по крехките клепки на смачкана роза. Вливам се в кръвта на врабец. Росилина
18.03. Капчици роса върху листенцата – като следи от устните ти върху кожата ми. Сутрин се разлиствам от погледа ти. Нощем протягам венчелистчета към теб и затварям в сърцевината на цвета и двама ни. В очакване на росата. Ана Бен