Дона Делова
15.07. Сънят на невинните тихо се вмъква през тънкия процеп между вчера и утре, спира за миг, колебливо пристъпва, после кротко кълве светлината на утрото. Дона Делова
15.07. Сънят на невинните тихо се вмъква през тънкия процеп между вчера и утре, спира за миг, колебливо пристъпва, после кротко кълве светлината на утрото. Дона Делова
05.07. Чуждият очаквам до утредокато бавно събличам миговете на отсъствие животът на последния етаже мансардаот оптични илюзии нощта е регистърна затворените ми устнидокато Ал Жароприглушено нашепва за синя луна а аз прегръщам в съня сиРоденбахи мисля за изгнаниетона Албер и Елена и изобщо се чудя има ли смисъл в това. Бойка Денева
16.05. Това е…Това е всичко, което остана от мен…Дърво без корен…Слънце без ден…Стоиш надалечекато връх несломени владееш сърцето мив силен твой плен… Калина Валериева