13.12. Облаците са алибито на Господ. Кой би видял този свят оплетен в болка,без да подаде ръка, без от трона си да скочи? Отдавна се съмнявам, че ни помни. Отдавна се надявам простода завали завинаги и последа няма кой да пише за „потопа“. Виолета (А Лиса)
03.08. Завръщам се… от своето далече… Домът ми е приют за сълзите на небето. Разруха… Закъсняла нежност… Ограбена Вселена… Останала една стена, над която Облаците са постеля… Временни наивници сме хората, играчки със батерии…Оглеждам се в прозорец без стъкла…Над главите ни единствен покрив… е небето… Недка Ананиева
