21.08. Усещаш ли отвъд плътта ми?Прозираш ли (мен) под повърхността?С извивките ми нежни, що направи?Усети ли между браздите скритата тъга?Изпий ме, захвърли ме пак на пода…Аз знам, така и не прозря – дори сега да стена в изнемогаЩе се изправя утре, силна,и със същото ще отговоря.Казаха ми, най-боляло, да те удрят със слова.Ала не, погубвам…
20.08. И там, където цъфтяха маковете, погребахме разложената плът на осакатените чувства. Оставихме след нас пепелище, в което пълзят рози, почернели от скръб и носещи аромата на смърт… Румяна Коцева
19.08. Дори когато пътят изглежда труден, в края може да се намира най-голямото щастие. Важно е човек да не губи надежда. Милла Вашбер
18.08. Не ще сложим юзди на безкрая.Той в нас ще звъни до омая.Ще тръпне с вълните далечни. В сърцата ще отеква до вечност! Мариана Бусарова
17.08. Денят жужи като пчелата, напуква от желания стената… Усещаш бялото по-силно, когато има аромат на черно. Анита Загорова
16.08. обичай ме, отвътре ме обичайда! яростен!… погубвай ме! така!разливай капки огън, думи и копнежнадигай се над мен като вълназадръж ме над ръба на безднаа после ме вдигни до диви небеса,та пороят ми да има смисълизтръпна ли във зноя влажен?!разкъса ли до лудост всяка мисъл?!защото с устни и ръце ще те накажа,ще отвържа скритите ти…
15.08. Полудели вълни прегръщат брега.Тази нощ ще се любят със пясъка.По изгрев ще вдигнат натежала снага,събудени дръзко на гларус от крясъка… Величка Петкова
14.08. Нагоре. По-високо. Още по-високо. Моята лична вавилонска кула. Почти до Бог. Живот.Миг.Шепа непотребна пепел.Просто шепа пепел,прегърната от вятъра.Аз. Мирослава Карабиберова
13.08. Паяжина, камък и треваилипрозрачен плащживот на твърдосттадаряваи в нишки светлинапленява тези бодли и онези цветя да ги опази от нощта – капани на греха Деница Минева
