30.04. ЕдваТи призори в съня си не рисувайЛицето ми и моята косаСъс тялото ми тайно не пирувай,Не чакай да те водя за ръка.Нататък тръгвам сред море божури.Отива ми да крача с вдигната глава.В прехапаните устни сълзи нямам.И теб не чакам. Имам мен. Едва. Вилиана Станева
29.04. Начупените ти стрели често ме карат да мисля за самоубийство. Кристина Йорданова
28.04. Стъклените им тела живееха от електричество, но през счупени зеници виждаха смъртта да приижда по жиците. Тиха. Бърза. Могъща като блясък на светкавица. Бореха се, за да светят и накрая винаги умираха. А светлината щеше да донесе още стъклени трупове, блещукащи с последната си надежда. Надежда Динева
27.04. Остатъци от зимата, преди да бъдат пометени от нервите на запролетяване. Веселина Гайдарджиева
26.04. Бяло и черно, дали и нашите съдби са такива, или сами сме ние творци. Така в живота свой показваме само черното у нас, а бялото къде ли ние таим? Дали някой знае… Аз за себе си знам, че бяла е душата моя! Светлина Карапетрова
25.04. Need more Charge Battery up Memory down Mr. Кnow it all Can’t feel Can’t reach Your booty call Hanging out FlyBeing SoftHas never been so hard Гергана Нойкова
24.04. Няма нищо по-категорично от възправен капак на ковчег. Подпрян до портата, чака да се извърви множеството с китките. Сетне идва часът на оплаквачките. След тях на гробарите. Громолят буци земя за лека му пръст…Накрая остава Тя – тишината…Няма нищо по-категорично от гробната тишина. Бойка Асиова
23.04. Аз и ти. Аз ли? Не, ти. Защо пък аз? Да, ти, ти. Ти? Нека аз. Оф, добре, ти. Е хайде аз. Кой, ти ли? И аз мога. Залепи го най-сетне! Оф, стана. Тъп некролог, изцапа ми роклята… Мирослава Цанева
22.04. Бяла вишна без корен съм дървомъртва отдавнано от смолата още преди вековезнахари и мъдреци се научилида правят парфюм а ти знаеш че всяка капка ухае на спомени така ме запомнибез рани в коратацяла-жива-дишаща бяла вишна след дъждгорчива и сладкакато небесна капкаразбиваща се в земятаобичаща Димана Дойчинова
21.04. Жадно прииждат копнежите по дълбокото ни „вътре”. Стъпват тихо по перваза, под прозорците се всмукват гладни, душата изгризват и си тръгват..Раните желано опияняват, заспиваш… От сянката излиза дете.Чувството на Вчера пронизва, оставяйки детето да порасне… Далечна песен… „Лека нощ…” Мира Рахнева
