Надя Ганчева

08.07. Държиш в ръце тебеширено небе, нещо като дом, цветя, дървета,
надраскани на тънката хартия.
Търкаш – не печелиш.
Изтриваш образа.
Стъпкваш го с крака.
И само споменът остава.
От черно-бяло детство с мирис на черници.

Надя Ганчева