Надя Ганчева
08.07. Държиш в ръце тебеширено небе, нещо като дом, цветя, дървета, надраскани на тънката хартия. Търкаш – не печелиш.Изтриваш образа. Стъпкваш го с крака. И само споменът остава. От черно-бяло детство с мирис на черници. Надя Ганчева
08.07. Държиш в ръце тебеширено небе, нещо като дом, цветя, дървета, надраскани на тънката хартия. Търкаш – не печелиш.Изтриваш образа. Стъпкваш го с крака. И само споменът остава. От черно-бяло детство с мирис на черници. Надя Ганчева
