14.04. Разбиваме илюзии от истини,
преплетени с мълчание и гняв.
Жестоки са лъжите непринудени,
те падат като маски след вълшебен карнавал.
И някак се изправяме от провала си,
но тъжен е живота след това,
че хората далече са от себе си,
далече са от истинските си лица…
Разбиват се на парченца душите ни,
с тях всичко се руши!
Молим се на Бога за утехата в идващите дни.
Далече са в безкраен филм от музики,
звученето убива им съвестта.
Без съвест човека нищо е,
ще слага маски след това !
Под формата на истини лъжите им
намират винаги подбраните лица…
Любов даряват, но с маски на лицето си,
жестоки са игрите на ноща..
Нима така усеща се
истината в любовта?
Въпрос!
Урок!
За всекиго по нещо си, ще има след това!
Виола Темелкова
