Калиопа
05.12. Виж ме.В просъница с премрежен поглед. Сънлив, изтощен…Изтощи ме.Точно преди изгрев слънце да се предам. Рошава, жадна…Изпий ме.Душата ми е черно кафе с бяла сметана.Събуди се.Ела да се сънуваме наяве. Калиопа
05.12. Виж ме.В просъница с премрежен поглед. Сънлив, изтощен…Изтощи ме.Точно преди изгрев слънце да се предам. Рошава, жадна…Изпий ме.Душата ми е черно кафе с бяла сметана.Събуди се.Ела да се сънуваме наяве. Калиопа
03.08. Завръщам се… от своето далече… Домът ми е приют за сълзите на небето. Разруха… Закъсняла нежност… Ограбена Вселена… Останала една стена, над която Облаците са постеля… Временни наивници сме хората, играчки със батерии…Оглеждам се в прозорец без стъкла…Над главите ни единствен покрив… е небето… Недка Ананиева
21.04. Жадно прииждат копнежите по дълбокото ни „вътре”. Стъпват тихо по перваза, под прозорците се всмукват гладни, душата изгризват и си тръгват..Раните желано опияняват, заспиваш… От сянката излиза дете.Чувството на Вчера пронизва, оставяйки детето да порасне… Далечна песен… „Лека нощ…” Мира Рахнева
31.01. Моментът на следващия прием. Ще ме свари да се взирам в някакви думи. Напразно. Мракът лепне и всичко е напразно, нахалост, бездруго и като цяло без смисъл. Когато идваш, напомни ми да опитам с обич. Мина Мау
19.01. Дограмата прилепна плътно и остави студа и градската глъчка отвъд. Капки пот избиха по стъклото. Умора, напрежение, облекчение… – Не, конденз, скъпа, никаква романтика. – срита сърцето ми мозъкът. Придърпах завесата, за да оставя целия свят пред прага на моя свят. Остана само процепът, който не допускаше връзката помежду им да се прекъсне докрай.…