17.04. Старецът хранеше гълъби на перваза. Беше сам. Трудно ставаше, мъчно се движеше, вече почти не напускаше дома си. Имаше си само гълъбите, които идваха гладни всеки ден. Вечер се взираше от прозореца в нощното небе, в самолетите, които кръстосваха посоките на света. Той отдавна беше останал без посока. Знаеше, че един ден ще отлети.…
08.02. По улицата се гонят три изсъхнали листа. Разменят си погледи, просъскват почти тайнствено и се разхвърчават в различни посоки. Шумът на града описва странни пируети… като позастаряла балерина. Ситен прашец преминава през очите ми, нещо ме бодва. Днес се чувствам като гълъб, малко сиво, доста самотно, но свободно… Елена Цонева
29.01. Домовете ни са впили прозорците си един в друг. Дебнат се, охраняват се. Стените ни са защита, отбрана, мрак, мрежа, затвор, път през времето и край на пътя, тухлен живот, квадратни мисли, опрени в съседните. „Не ритай стената отвътре! Килията няма покрив.“ Кристин Димитрова
