Виола Темелкова
14.04. Разбиваме илюзии от истини, преплетени с мълчание и гняв. Жестоки са лъжите непринудени, те падат като маски след вълшебен карнавал. И някак се изправяме от провала си, но тъжен е живота след това, че хората далече са от себе си, далече са от истинските си лица… Разбиват се на парченца душите ни, с…