Мария Георгиева
17.06. Ще бъда с тебединствено в съня…И в дрезгавите утрини, когатопо паяжинка сребърна се спуска, над моето вълшебно измерениеЗорницата.Съняте моя синя крепост и безвремие,където аз очаквам твоите устнии теб…Когато спя, аз гмурвам се в дълбоката ти нежностсъс силно стиснати очи –така, за всеки случай, ако може да си останеш мойза още миг…Ръцете ти обгръщат, като…