Димана Йорданова
04.04. Ден първи, откакто те няма.Светът си е на същото място, където го оставих вчера. Съвсем същият глупав, безполезен свят. Пълен догоре, зареден като пушка. Лягам върху изстиналата спалня. Опирам лакти в протритата завивка, а над мене – лампата и два кубика светлина – жълти, жълти до безсмислие. Споменът се мотае в краката ми като…
