10.12. спри да се завръщаш като песен църковна музика която влиза под вратите на грешните сърп който разрязва утрото на две равни половини на скачения съд се разлива и плисва млякото на тъгата повдига се като змия от всички купи в къщата отказвам да те припозная не са твои тези очи не са твои тези ръце мои са за мен ли идваш кажи ми тихите убийци излизат от ковчезите си сутрин когато още не си измил лицето си шест пъти не си казал здравей на своята любима когато всичко изглежда поправимо дори миналото този смугъл красавец който ще ни играе докато сме живи докато вятърът още шиба косите в лицето ни и кръвта търси изход в разширенията на вените ни всяка сутрин край и начало спри да се завръщаш куршумът на мисълта ти пресича сърцето като птица разтваря крилата си като чадър в мен и от левия джоб на ризата ми потича мастило