10.10. По мислите ми тихо стъпваш,
прокрадваш се, за никъде не бързаш.
И дните ми крадеш
и нощем в сънищата ми присъстваш.
Вървиш във моя свят
и гоня те, но пак се връщаш…

Не искам да си спомням как целуваш,
щом в реалността ми ще отсъстваш.
Не искам в мислите ми само да докосваш,
щом наяве мене няма да прегръщаш…

И време вече май е да си тръгваш
и нечии други мисли да отмъкваш.
Нежно, тихо стъпваш…
Там, далече някой друг прегръщаш…

Аелита Спиридонова