25.09. Тя е криволичеща, но безкрайна…
и затова е символ на надеждата.
Стъпалата й са неравни и стръмни –
понякога се спъвам по тях,
ожулвайки сърцето си до кръв, друг
път тичам лудо по нея като по писта
преди излитане. Дълго вървях през
тъмнината – винаги ме извеждашe
някъде и все ме срещаше със
светлината. Години вървях по нея
без страх, докато започнах да
осъзнавам, че това е пътеката на
собствения ми живот и че има край не знам нито къде е, нито кога ще
стигна до него… знам само, че ще я
извървя до края, защото това е
изборът на сърцето. Сърцето винаги
върви към безкрая….дори и след
КРАЯ!
Мариана Ламбова
