20.09. Обичам да слушам капките дъжд, които барабанят по перваза на прозореца. Потъвам в пръските им и ги оставям да ми говорят за теб.
Виждам ръцете ти и как нежно разхождам пръстите си по тях. Досущ като стичаща се капка, която си проправя път до ръба на прозореца. Съединявам няколко, а те образуват съзвездието от бенки на ръката ти.
Шумът от дъжда е толкова плътен, сякаш те чувам да дишаш притихнала до мен. Толкова отпусната и спокойна. Заключвам ръце около теб и целувам росата в мислите ти. Навън се излива порой.
Лениво отварям очи. Ароматът на дъжд е навсякъде в стаята. Ухае на теб. Водата бавно се оттича и оставя след себе си щастливи локви, в които всеки момент ще скочи палаво хлапе, а пръските – те ми говорят за теб.
Каква ирония – от както те срещнах вали почти всеки ден. Ти ли поръча такова време?
Николета Николова
