21.08. Усещаш ли отвъд плътта ми?
Прозираш ли (мен) под повърхността?
С извивките ми нежни, що направи?
Усети ли между браздите скритата тъга?
Изпий ме, захвърли ме пак на пода…
Аз знам, така и не прозря –
дори сега да стена в изнемога
Ще се изправя утре, силна,
и със същото ще отговоря.
Казаха ми, най-боляло, да те удрят със слова.
Ала не, погубвам себе си тогава…
Да съм силна, не, не е това…
Да режа друг, не би помогнало душата да зашия.
Да се изправя стъпвайки на тебе… няма!
Воля, воля и собствени крака!
Доротея Колева (Norwena)
