16.08. обичай ме, отвътре ме обичай
да! яростен!… погубвай ме! така!
разливай капки огън, думи и копнеж
надигай се над мен като вълна
задръж ме над ръба на бездна
а после ме вдигни до диви небеса,
та пороят ми да има смисъл
изтръпна ли във зноя влажен?!
разкъса ли до лудост всяка мисъл?!
защото с устни и ръце ще те накажа,
ще отвържа скритите ти бесове,
сълзите ми до сол ще съхнат, диви
ще рухват, ще се раждат светове…
и нека до любов да ни боли
от тръпката, че истински сме живи…
Жени Иванова