11.08. Едно начало, родило се в толкова чиста любов… Посрещайки изгрев, изпращайки залез, с дълбоки корени… и нежни, все тъй крехки върхове! Живот в най-истинската плът за глътка въздух, така желана от новородено! И времето показва своя отпечатък… Виждаш и видял си, и ще видиш…! Все следи ще има, от такова зрелищно присъствие на полза-наглед безобидна… Но пак остава си душата – остаряла!Всяка буря, с всеки лъч от галещото жарко слънце, всяка капка от небето плачещо, попило в дънера на твоето съзнание… Върти се и минава, повтаря се, изчезва уж в безкрая, но коренът оставя те да мислиш… И усещаш в теб сърцето ти напира… Спомняш си за вечността, сред гледката на лошия ни свят…Бъди добър…! Да можеш да прегърнеш себе си като едно дърво, живяло някога да дишаш и било отрязано да стопли плътта, сътворила този отпечатък…
Рени Андреева
