01.07. С дувари се заграждат слабите.
Ранените, подтиснали духа.
Загърбили до болка страстите,
заровили във дупки любовта.
В стените каменни отправили,
те, погледа отчаяно смутен.
Крилете си отвън забравили,
полетът за тях е забранен.
На сянка скрили безлюбовия,
проклинат неподвластната съдба.
Отчаяни, все сипят сквернословия,
че няма Бог, че всичко е лъжа,
че Вярата е за… наивници,
любовите… за лигави сърца,
усмивките-сладникави сватовници
цъфтят зад розовите очила…
В дуварите зазидали мечтите,
забравили и що е светлина,
призрачно те хранят си душите
от хората във полет.
Нискота.
Таня Мезева
