28.04. Стъклените им тела живееха от електричество, но през счупени зеници виждаха смъртта да приижда по жиците. Тиха. Бърза. Могъща като блясък на светкавица. Бореха се, за да светят и накрая винаги умираха.
А светлината щеше да донесе още стъклени трупове, блещукащи с последната си надежда.
Надежда Динева
