22.03. Изтъкани сме от липси. Влакно по влакно. За нещата, които сме изгубили, разбираме много след това. Не сме оценили навреме. Глупости! Не сме допускали. Болни от несбъдване, сега сме закъсняло уморени. В стремежа си към по-добро, сме слепи за доброто. Истината винаги е на дъното на чашата и обикновено горчи. За нещата от живота ти говоря. За умората от вечно гладната надежда. За паяжините от тишина в ъглите. А онова, което ни краде от въздуха е простото човешко тесногръдие. Изтъкани сме от липси. Парче по парче сме оставяли по пътя, уж да ни е леко. Сега ужасно много ни тежи празнотата….
Евелина Митрева
