Мария Елинчева
05.09. Усмихни ми се. Сега съм нежна. Есента отключва някакъв порив да прегръщаш. Омиротворяваш се и се вслушваш в онези скрити като в стара ракла пориви – да се разстилаш бавно, като обширни житни поля пред някого. И да му бъдеш пътека. Да е толкова тихо, че да не чуваш нищо, освен туптенето на собственото…
