Лилия Цачева
19.01. Дограмата прилепна плътно и остави студа и градската глъчка отвъд. Капки пот избиха по стъклото. Умора, напрежение, облекчение… – Не, конденз, скъпа, никаква романтика. – срита сърцето ми мозъкът. Придърпах завесата, за да оставя целия свят пред прага на моя свят. Остана само процепът, който не допускаше връзката помежду им да се прекъсне докрай.…
