Венцислава Борисова

By VBorishev

27.06. Окована душа в собственото си тяло давещо се в тиха рутина. А тя, тишината скърца. Тишината е толкова тиха, че се чува като писък без звук, като заглъхнало ехо от спомени и като сподавен вик за помощ без глас. Задушаваш се, но чакаш. Чакаш опрял чело във вратата на старата сигурност. Чакаш отново да…