Силвия Крумова
28.11. Бях простил на всяка една от тях. На нея най-вече. За раните. За болката.За излъганото доверие. За лъжите.За думите. За любовта хвърлена на вятъра.За времето дадено на нищото. Бях се научил. И бях приключил. С миналото. Бях заключил вратата. Хвърлил ключа. Спуснал завесите. Бях продължил и бях приел настоящето, но тогава дойде бъдещето. И…
