Недка Ананиева
03.08. Завръщам се… от своето далече… Домът ми е приют за сълзите на небето. Разруха… Закъсняла нежност… Ограбена Вселена… Останала една стена, над която Облаците са постеля… Временни наивници сме хората, играчки със батерии…Оглеждам се в прозорец без стъкла…Над главите ни единствен покрив… е небето… Недка Ананиева