Надежда Динева
28.04. Стъклените им тела живееха от електричество, но през счупени зеници виждаха смъртта да приижда по жиците. Тиха. Бърза. Могъща като блясък на светкавица. Бореха се, за да светят и накрая винаги умираха. А светлината щеше да донесе още стъклени трупове, блещукащи с последната си надежда. Надежда Динева
