Габриела Андреева
08.01. Излизам да те търся. Бяла пелена е покрила земята. Вятърът бързо е заличил твоите следи. Стъпките вече не водят никъде. Скреж. Сняг. Студ. Ледени висулки застрашително крещят. Дъхът ми замръзва, а съзнанието ми безпомощно повтаря името ти. Чувам глас някъде отвъд. Затварям очи и те виждам. Шептиш „обичам те“ и ме целуваш. Както преди……
