Десислава Атанасова
10.07. Самотна стая.Сенки на отиващи си делници, играещи в стените си лъчи.Цветята още са ухаещи, макар умората да им личи. Десислава Атанасова
10.07. Самотна стая.Сенки на отиващи си делници, играещи в стените си лъчи.Цветята още са ухаещи, макар умората да им личи. Десислава Атанасова
20.04. Цветята.Те винаги са тук. Розите, неувяхващи без бодлите си и аромата. От теб направени са, за мен самата. Проблясъци наоколо и светлини, изгасващи една след друга…Разговорите неясни, думите притихващи една след друга…Подлъгват ти се сетивата от музика и дим… и алкохол…Потъват в прах и сивота най- дълбоко твоите желания. Но те винаги са тук…