Adelina Dankova

28.02. Tankar går runt i sin fyrkantiga vändcyrkel och målar om grå färger i en smaklös vintersaga. Sådana tankar som är intrasslade och förvirrade och stoppar alltid vid en korsning. Där tar de en paus,…

Велислава Кандова

27.02. Всяка вечер разлиствам краката ти докато коленете получат онзи небесен цвят примесен с лилави оттенъци ти си моят пурпурен залез в който аз се разбивам заровил глава дълбоко в сърцето ти наместо да полетя…

Антония Апостолова

25.02. Какво е „ден“ след толкова безсъние? Утрото ме пресреща като престъпник. С охулено от вятър слънце – кръвясало око в синка, наречена небе. Със свят, който ревматично срича себе си. Сутрин е, вали. Не…

Каролина Касабова

24.02. Промоция! Продавам сърце. Младо, жизнено, любящо. Голямо колкото юмрук, но силно колкото хиляди. Топло. И винаги отворено. Парадокс е, че човек побира само едно сърце, но сърцето може да вмести милиони хора. Затова продавам…

Светла Чимчимова

23.02. Поемам си въздух, за да изляза. От сигурната самота зад защитните решетки, през хладния сумрак към приглушената светлина на деня. Там, където минувачите крачат по улиците на мястото, наречено живот. С малки, несигурни стъпки…

Миролюба Бенатова

22.02. Самотата – отпечатък от неподходящи срещи. В очакване на включване на следващи, с които за миг ще бъде „Еврика“. Ще светне лампата на душата. Ще огрее настоящето. Ще примигне за бъдеще. И ще бъде…

Иванка Могилска

21.02. Помислиха си, че умират и това ги изпълни с трепет. Точно преди снегът да падне върху очите им бяха чули реплика от разговора на двама минувачи: „Като умираш, виждаш бяла светлина!“. Те не знаеха…

Кремена Димитрова

20.02. И днес не мога да си обясня как ме застигна онази невидима мекота и топлина, която той беше скрил дълбоко, толкова дълбоко в себе си, че сам дори не съзнаваше нейната пагубна сила върху…

Александра Гинева

19.02. Очакване! Очаква те да я докоснеш и да се слееш с всичките си сетива! Очаква те с всяка част от кожата… да я изпиеш! И е силна! И е твоя! Александра Гинева

Любина Георгиева

18.02. Когато котката лежи, небрежно опънала тяло, е толкова приятно да я гледаш! Лежащата котка излъчва уют. Излъчва спокойствие, царственост и красота. Дори сам Бодлер е признал тази нейна божественост. Автентичност на сурови инстинкти и…

Ралица Ковачева

17.02. Безжизнени очи на пощенски кутии, изпразнени от смисъл, очакващи писма, които няма кой да пише, ни кой да прочете. Ралица Ковачева

Tatjana Vujović Kostić

16.02. Kleca oproštaj nad podlim ostacima podvale zloba je korijen pod moj prozor podmetnula i crnu vranu opomenu iz hada što grakće pogledom pratim ostatke hira bijednih pravila ali jedan pokret vile i ples iz…

Юлия Шавулева

15.02. Името й е Голгота (преди Спасителя й). Черни са въжетата на котвите забити от всеки грешник, драпащ да я достигне. Да изхвърли тежестта си. Да забрави безсилието си. Да забрави. Да! И само тътена…

Мария Касимова-Моасе

14.02. Дълго чаках. Трябваше да минат много столетия, за да падне каменната плът от крилата ми. Не можех да я видя как окапва под тежестта на времето – отредено ми е да гледам към земята,…

Пролетина Славейчова

13.02. Заменям всеки залък и кокал, получен наготово, за свободата да ги хвана сам, в полет, в битка, дори с цената на гладни зими. Пролетина Славейчова

Ана Клисарска

12.02. Най-здрави са решетките, които сам си изковеш. Ана Клисарска

Iрина Мельнiкова

11.02. Любовний танець хромосом, цiлуються i зплiтаються, а в кiнцi…як глянеш: пiдеш на схiд – зберуться разом, на захiд – розлучаються. Ось така гра, кожен сам вибирае куди йти! Iрина Мельнiкова

Лилия Илиева

10.02. Викът на рибата е като “Викът” на Едвард Мунк. Той не може да се чуе. Може да се види. Лилия Илиева

Анонимна

09.02. О, Боже, това отрязана пишка ли е? Анонимна

Елена Цонева

08.02. По улицата се гонят три изсъхнали листа. Разменят си погледи, просъскват почти тайнствено и се разхвърчават в различни посоки. Шумът на града описва странни пируети… като позастаряла балерина. Ситен прашец преминава през очите ми,…

Янислава Вълкова

07.02. Тръгвам. Може и да се върна, но да си кажем сбогом. Животът пак ме призова на боксовия ринг. Той ще ми вкара няколко крошета, възможно е и аз да имам някой удар. Преди да…

Ана Кочева

06.02. Най-чудатото изтегляне от нищото е Мюнхаузеновото – решително, различно, категорично, магично … Не „косъм по косъм“, колебливо, неуверено, несигурно, халтаво, а драстично, силно, като издърпване по здраво въже. Самоизвличане! Пречистване! Ново начало! Ана Кочева

Доротея Табакова

04.02. Какво е човекът – игра на светлина и сянка, бързотечно стъкло, капка вода в потока. Отнася ни танцът на водата, който никога не се повтаря. Само ледът спира устрема, превръща шуртенето в кристална скулптура,…

Веселина Ангелова

03.02. Гледаш този град все едно гледаш калинка кацнала на ръката ти, все едно искаш да изгори, сградите му да се смачкат една по една като пластмасови кофички, накрая да остане само пепел, да поникне…

Христина Коемджиева

02.02. Дадох му ключа за сърцето си. Той го заключи. Хвърли ключа и си отиде. Търси се: Сърцеразбивач. Христина Коемджиева

Александрина Александрова-Петрова

01.02. Канкан. Бурлеска. Джентълмени. Пури. Дами. Шери. Госпъл. Джаз. Маски. Светлини. Мим. Умора. Полунощ. Загубих стъклената си пантофка. Александрина Александрова-Петрова

Марина Стефанова

31.03. В една друга реалност капките биха осъзнали своята многобройност и биха се обединили. Под тежестта на техния съюз сивото би отстъпило, за да отдаде място на свежо зеления цвят, от който се ражда живота.…

Hija Del Caos

30.03. Имаш ли куража да се вгледаш? Мислиш ли, че гледката ще понесе на крехкия ти стомах? Ще издържиш ли да изровиш най-дълбоките ми кошмари, да чуеш как е крещяла душата ми раздирана от собствените…

Виолета Христова

29.03. ДвиЖЕНИеУстремът затворен в дума.Устремът е остриеи винаги пробива затвора си. Виолета Христова

Илеана Стоянова

28.03. В сърцето на ябълката – семенцето на живота.Да бъда жива, в това вярвам. Да бъда жива и да бъда с теб. Само това е важно в целия прокълнат свят.Да бъдем живи и да бъдем…

Светлана Тодорова

27.03. Отражението сънува създателя си. Мечтае да е истинско. Бленува. И аз съм само отражение на идеалната. Изглеждам, но не съм каквато искам. Несъвършена, недовършена, непостоянна съм. Бледнея, тръпна, гъна се и се разпадам. И…

Nesrin Kose

26.03. Var olmamızın sebebi sadece çoğalmak olsaydı, hiçbir şey bu kadar muhteşem olamazdı. Adam mıdır kadını mutlu eden veya kadın mıdır dünyasını adama veren… Yoksa sadece bir öpücük müdür en içten gelen zevki anlatmak için…

Йоана Мирчева

25.03. В мен живеят едновременно всички жени от моето семейство. С техните очи, мечти, забравени копнежи и хромозомни тайни. Те ме прегръщат с хиляди невидими ръце, за да не се чувствам напълно сама… но не…

Сияна Севова

24.03. Подозрения пълзят по чернобелите петна на зебра. Сияна Севова

Гергана Грънчарова

23.03. Ето, вкаменила се е вече тая душа. Превърнала се е в камък, насред гръд на статуя. Търкаляли са го нагоре тоя камък, векове, по билото на планината и надолу, през дъното на океаните. Драскали,…

Евелина Митрева

22.03. Изтъкани сме от липси. Влакно по влакно. За нещата, които сме изгубили, разбираме много след това. Не сме оценили навреме. Глупости! Не сме допускали. Болни от несбъдване, сега сме закъсняло уморени. В стремежа си…

Ема Димова

21.03. За какво си мислиш когато си мислиш за мен? Ти си твоята капка в мойта вода… Ема Димова

Remedios

20.03. Не стъпвам по земята, рея се. Само, когато ме поемеш в ръце, усещам мириса на пръст, мускус и вечерни треви. Никой няма право да ме вижда, не и с очите си. Remedios

Велислава Кръстева

19.03. Да си тръгна без да ме настига, за да ме върне. А когато се върна, да не променя изражението си от моето присъствие.Да, тази година го обичам по нов начин. Него – морето. А…

Ана Бен

18.03. Капчици роса върху листенцата – като следи от устните ти върху кожата ми. Сутрин се разлиствам от погледа ти. Нощем протягам венчелистчета към теб и затварям в сърцевината на цвета и двама ни. В…

Марина Евгениева

17.03. … а нещата просто са. Без умисъл. Обаче винаги някой някъде чака да бъде видян. Марина Евгениева

Анелия Зарева

16.03. Страстта не обича тишината! Тя крещи! Гласът ѝ е лудост, ръцете – огън, липсата ѝ – полусмърт. А белезите… те са завинаги! Анелия Зарева

Petya Eckler

15.03. Natural beauty… or the beauty business?Born this way… or made this way?Authentic or fake?When beauty is at stake, us women can go to great lengths. But in the end we may just lose what’s…

Петя Шалева

14.03. Само полъх от допир до нечия друга вселена, илюзорно близка… А всъщност –безкрайно далечна и взряна единствено в себе си…Нищо лично. Петя Шалева

Ваня Изова Велева

13.03. Лист сум заглавен меѓу тишината и мразот, со студенило закачено врз снагата ми. спакуван сум некаде помеѓу и само ветрот знае дали ќе пловам или останам нечие сеќавање…јас сум откинато парчезаглавено меѓу тишината и…

Елица Пешева

12.03. Така си вървим . Сега и навеки. Неуловими по мрежи и лунни пътеки. Уморени и рошави се предаваме в края.Избрали рибаря… Елица Пешева

Юлия Дивизиева

11.03. Сумрак. Сенките се удължават. Електрическият ключ е с изтръгнато сърце. Той беше създаден за друго, но сега трябва да намери сърцето си и да изпие чаша вълшебна светлина. Изпие ли я, крушката, висяща на…

Весела Калеева

10.03. празната чаша празно сърце… пие бавно, вдишва зима, глас на стъпки в снега… песен някой да налее Весела Калеева

Лили Първанова

09.03. Ти се събличаш като на лекар. Тази мисъл се счупва в душата ми. Лили Първанова

Есме

08.03. Тя се е подписала, драснала е няколко черни косъма върху сапуна, който не използвам, но ще пазя в музея на илюзията, че ми липсваш. ДНК-ото ще ме отведе в Африка, където има още много…

Зорница Петрова

07.03. Душата ми е сън. Душата ми е мляко. Прясно. Полепнало по горната устна. Възглавница за нечий дом. Студени чаршафи или топла завивка. Остър планински връх. Заскрежен. Полускрит в облаци. Душата ми е манта. Тишина…

Валентина Томова

06.03. В 3:20 следобед, докато седеше пред компютъра и се опитваше да работи, но всъщност чакаше утре заради рождения му ден, получи fire message. За три минути и двайсет секунди адреналинът я отвя през три…

Петя Кертикова

05.03. Тя е създадена, за да озарява. И денем и нощем. Тя блести и в добро и в лошо. Напрежението я краси. Чуплива е, но държи. Държи, докато някой не я начупи. А счупеното се…

Диана Маркова

04.03. Арматурата на смисъла е в догонването. Докосването не се случва – бетонът е пропукан и на места прозирен, също като погледа ти. Заключени в стягата на радостта: това достатъчно ли ти е? Арматурата на…

Мира Баджева

03.03. В замъгленото огледало на спомените дъхът прокарва пътека. Не искам да оставям следи върху чаршафа на вчера. Но бъдещето е огледало за обратно виждане. Каквото е било, ще бъде. Разпиляно в капка туш сърце.…

Rara Avis

01.03. ПЕСЕННО Този мъж е химн на смъртта на клада.Точен синоним на любов от ада. Той е стар порок и суши Живота.Като тъмен Бог на греха и злото. Хладен рационал, не борави с чувства.Колкото живял,…

Вилиана Станева

30.04. ЕдваТи призори в съня си не рисувайЛицето ми и моята косаСъс тялото ми тайно не пирувай,Не чакай да те водя за ръка.Нататък тръгвам сред море божури.Отива ми да крача с вдигната глава.В прехапаните устни…

Кристина Йорданова

29.04. Начупените ти стрели често ме карат да мисля за самоубийство. Кристина Йорданова

Надежда Динева

28.04. Стъклените им тела живееха от електричество, но през счупени зеници виждаха смъртта да приижда по жиците. Тиха. Бърза. Могъща като блясък на светкавица. Бореха се, за да светят и накрая винаги умираха. А светлината…

Веселина Гайдарджиева

27.04. Остатъци от зимата, преди да бъдат пометени от нервите на запролетяване. Веселина Гайдарджиева

Светлина Карапетрова

26.04. Бяло и черно, дали и нашите съдби са такива, или сами сме ние творци. Така в живота свой показваме само черното у нас, а бялото къде ли ние таим? Дали някой знае… Аз за…

Гергана Нойкова

25.04. Need more Charge Battery up Memory down Mr. Кnow it all Can’t feel Can’t reach Your booty call Hanging out FlyBeing SoftHas never been so hard Гергана Нойкова

Бойка Асиова

24.04. Няма нищо по-категорично от възправен капак на ковчег. Подпрян до портата, чака да се извърви множеството с китките. Сетне идва часът на оплаквачките. След тях на гробарите. Громолят буци земя за лека му пръст…Накрая…

Мирослава Цанева

23.04. Аз и ти. Аз ли? Не, ти. Защо пък аз? Да, ти, ти. Ти? Нека аз. Оф, добре, ти. Е хайде аз. Кой, ти ли? И аз мога. Залепи го най-сетне! Оф, стана. Тъп…

Димана Дойчинова

22.04. Бяла вишна без корен съм дървомъртва отдавнано от смолата още преди вековезнахари и мъдреци се научилида правят парфюм а ти знаеш че всяка капка ухае на спомени така ме запомнибез рани в коратацяла-жива-дишаща бяла…

Мира Рахнева

21.04. Жадно прииждат копнежите по дълбокото ни „вътре”. Стъпват тихо по перваза, под прозорците се всмукват гладни, душата изгризват и си тръгват..Раните желано опияняват, заспиваш… От сянката излиза дете.Чувството на Вчера пронизва, оставяйки детето да…

Екатерина Стоянова

20.04. Цветята.Те винаги са тук. Розите, неувяхващи без бодлите си и аромата. От теб направени са, за мен самата. Проблясъци наоколо и светлини, изгасващи една след друга…Разговорите неясни, думите притихващи една след друга…Подлъгват ти се…

Павлета Давидова

19.04. Днес щеше да си пожелае над глухарчето. Нов дом и свои родители… Павлета Давидова

Паулина Спасова

18.04. Маркирал си с пръсти там, където са косите ми сърце. Защо на две не го разцепи или пътят ми това е.Защо с кръстен знак го запечати върху главата ми клета.Или незнаен символ-тотем е това?…

Юлия Ал-Хаким

17.04. Старецът хранеше гълъби на перваза. Беше сам. Трудно ставаше, мъчно се движеше, вече почти не напускаше дома си. Имаше си само гълъбите, които идваха гладни всеки ден. Вечер се взираше от прозореца в нощното…

Мария Василева

16.04. Дланите на тишината – мрачен отпечатък върху избелелите ти думи Мария Василева

Петя Ташева

15.04. Върховетеса подножияв нозетена детето ти Петя Ташева

Виола Темелкова

  14.04. Разбиваме илюзии от истини, преплетени с мълчание и гняв. Жестоки са лъжите непринудени, те падат като маски след вълшебен карнавал. И някак се изправяме от провала си, но тъжен е живота след това,…

Олеся Николова

13.04. Ще се събудя гола като в еротична фантазия. Ще съм намазана с шоколад, сметана, мед, покрита с череши, банани, полята с шампанско. Ще се събудя като фантастична, еротична торта, предизвикваща диабет и сърдечен удар.…

Леда Аврамова

11.04. Отдавна. Броях листенцата и мечтаех да ме обича. Танцувах със слънцето под цъфналата ябълка, защото знаех, че ме гледа. Единствено когато бяхме заедно виждах цветовете. Събирах пера от птици, за да му ги подарявам.…

Дария Скайларк

10.04. Аз помня, как всяка сутрин се събуждаше до мен – аз помня гладкостта и аромата на заоблените ти изящни форми, обсипани с бенки, наподобяващи съзвездия, как слънчевите лъчи пронизваха мрака на стаята. Аз помня,…

Лияна Панделиева

09.04. Познавам дъха ти, вярвам в допира ти, остани до мен. Лияна Панделиева

Аделина Радева

08.04. Сядам да пия ракияНаоколо – пълно с мъртвиБаба ми реже туршияДядо присяда на хълбок. Гледам, пристигат и тия,с моите спомени млади.Сядат до мене да пият –останали сме приятели Ето ги и враговете ми, дето…

Кристина Крумова

07.04. ПАЛАЧ Парченцата стъкло между зъбите засилват горчивия привкус докатопринасям в жертва седемнадесет невинни листенца бучинишв съзаклятие с бедрата сиотказвам да коленича пред необратимото Последните вдишвания невъзможни за преброяване потъват дълбоко в отварата исе прераждат…

Яна Ангелова

06.04. А откъде знаеш, че съм истински?Не си ли?Е, съм, ама дори и да не бях, нямаше да ти кажа, нали така? Яна Ангелова

Мария Лалева

05.04. Хвърленият камък разплиска страховете. Той затвори очи и прошепна заклинанието! Чу се шумът на пустотата. Мария Лалева

Димана Йорданова

04.04. Ден първи, откакто те няма.Светът си е на същото място, където го оставих вчера. Съвсем същият глупав, безполезен свят. Пълен догоре, зареден като пушка. Лягам върху изстиналата спалня. Опирам лакти в протритата завивка, а…

Ирина Папанчева

02.04. Ръцете – застинали птици в пейзажа на тялото й. Какво ли би донесъл разнопосочният им полет: приключение или подслон? Мигът, когато… Запечатай ме. Ирина Папанчева

Лора Шумкова

31.05. Обсебена си от дългите му, тънки пръсти с перфектен маникюр, които се движат като кордебалета на „Лешникотрошачката“. Мамка му, как да задоволиш мъж, който е по-женствен от теб? Лора Шумкова

Стела Огнянова

30.05. Тя е моят мъжТя е моята женаСтавам по-добре, отколкото умряла… Стела Огнянова

Кристина Митева

29.05. Когато се чувстваш сам, в черното и бялото на Живота, можеш пак да имаш тъжно-мека хармония, приличаща на есенна разходка. Създадена от теб… В очакване самотата да отмине. В очакване на Другия. Тогава всички…

Надежда Костадинова

28.05. Още малко, още малко и мечтата ще те докосне. Само секунда те дели от това да те отнесе със себе си или завинаги да се отдръпне. Надежда Костадинова

Наталия Дукова

27.05. Рано или късно идва. Идва срещата с Човека-огледало. Изправиш ли се пред него, отразява те до най-малката подробност. И се виждаш най-после такъв, какъвто си. Човекът-огледало ти дава възможност. Посегнеш ли да удариш, удря…

Рен

26.05. Не, не се чувствам смазана от живота… животът се чувства смазан от мен! Рен

Хелия Иванова

25.05. В различните творчески измерения, които характеризират хода на развитието на съвременното изкуство, виждаме непрекъснатия стремеж на човека да овладее непознатото, а след като е достигнал мечтаното стъпало, необходимостта да се изкачи и на следващото.…

Виолета Кунева

24.05. алокое е по-важно – да те разбераили ти менговоря тихо като бог или богомолец казваш че ме чуваштова не стига да повярвам в тебно когато приключваме разговоразатварям внимателно слушалкатакато врата на църква Виолета Кунева

Диляна Йорданова

22.05. Тя няма да бъде твоята “светлина в живота”. Няма да ти позволи да пърхаш около нея като пеперуда, за да изгориш в копнежа си. Не. Тя ще бъде твоята сянка в живота. Винаги до…

Ана Суичмезова

21.05. Същността на страстта нежно се крие под изсъхналите листа на розата,която никога не ми купив нощта на онзи Свети Валентин,когато дъждът плачеше по витрината… Ана Суичмезова

Виктория Кирилова

20.05. Игра на дамаИ бродят часовете нощни, прескача времето безспирно, тъга изтрива спомени за щастие, и като дъжд залива дните ни от тебеширен прах.Миналото – сякаш само скок във времето неуловимо и все сред някакви…

Елисавета Александрова

19.05. След страховитите пролетни бури настъпи и сезонът на мусоните. Дъждът заваля проливно, за да измие дърветата, улиците, покривите, колите, пазарите, рикшите, хората, душите им… Да пречисти въздуха, да съживи природата, да напълни реките, да…

Маргарита Спасова

18.05. Тази нощ бродех в гората. Студът сковаваше всичко, снегът скърцаше, въздухът беше кристализирал в изначална красота. Моят ангел, Вълкът, бдеше над мен. Забелязахме тъмна купчина в искрящите преспи. Отдалеч приличаше на тревопасно животно. Още…

Мая Манолова

17.05. Не се научих да хващам гълъби, но се научих да ги пускам. Някога и те ще ме пуснат, за да намеря земята.Тази, от която са откъснали клончето. Мая Манолова

Калина Валериева

16.05. Това е…Това е всичко, което остана от мен…Дърво без корен…Слънце без ден…Стоиш надалечекато връх несломени владееш сърцето мив силен твой плен… Калина Валериева

Юлиана Никифорова

15.05. Наблъска я в килера при останалите непотребни неща. Вече не му беше нужна. Прекалено трудоемка за поддръжка, изискваше всекидневни грижи и усилия, а понякога имаше и странични ефекти, които бяха адски болезнени. А днешният…

Персефона Коре

14.05. От безпътища пронизан е света и всичките водят ме към теб. Персефона Коре

Биляна Тодорова

13.05. Същественото е невидимо за очите, когато искаш да те “чуят” Биляна Тодорова

Ива Оприкова

12.05. Казват, че човек вижда толкова, колкото знае. Очите на истината са огледални. С тях може да гледаш, в тях може да се огледаш. В тях пише всичко, те са прозорец към душата и показват…

Л. И.

11.05. (из)мисли ме… странно,мислих те…но ти не можеш да бъдеш измислена…рисувах те,но ти не можеш да бъдеш нарисувана.сънувах те,но ти не можеш да си нечий сън…галих те,но ти не може да си само галена…целувах те,но…

Мария Стефанова

10.05. Малка тайна, на устните ми блести и искам да я кажа, но не просто така – безплатно… Искам да купя най-голямата буря на света, най-силната страст и да преобърна всичко… А ти ми каза,…

Гергана Найденова-Иванова

09.05. Над дънотоБез теб вече не съм на дъното,но и морето го нямаЛипсва ми синьото,да съм от вълните заляна Гергана Найденова-Иванова

Красимира Макавеева

08.05. ПАНАЦЕЯДълго…Толкова години.Не броих.Няма начин да ми минеш, но го крих.Болест е. В латентна форма.И сега.В резултат – пределна норма.От тъга.Диагнозата – неясна.Прецедент.Болест рядка и опасна.И е в мен.Лек навярно съществува.Знам… почти…Можеш да ме излекувашсамо…

Десислава Радева

07.05. Сама с морето. Съзерцание, възможно само през нощта. Усещане за свързаност, покой, разбиране. Почитане на бушуващите в двете ни души – моята и на морето – чувства, мисли, страсти. Всеки е сам със себе…

Благовеста Владимирова

05.05. А някъде, далеч във тишината са моите надежди с безусловност.Защо ли съм самотна? Вероятно,защото търсех те със цялата си вечност. Благовеста Владимирова

Катерина Чочова

04.05. “Значи все пак пролетта дойде”, установявам напук на една част от себе си, която очевидно е забравила, че сезоните се сменят. Но дръвчето в съседния двор е нацъфтяло в бяло сякаш за една нощ…

Петя Дикова

03.05. Мръсно е.И не изчезва.Много цигари.Много.Много.Чашата за виното от мивката.Пепелника от балкона.Някакви си там розови сърца.Прибирам ги.Изхвърлям ги.Прибирам ги.Излишни са.Студено е. Парно?Порно?На кой му пука?!Стъклото и пластмасатаструват еднакво.Мирисът на какао от тъпата свещда изчезне!Сега!Веднага!Телефонът трепери.Или…

Лиляна Шапкаджиева

02.05. Те се разделиха. На следващия ден навън беше тихо и спокойно, точно като меланхоличната ѝ душа. Път в снега си бяха преправили само някои спомени. Част от тях – избледнели, без фокус. До следващия.…

Полина Стоянова

01.05. Исках да бъда единствената за теб. А се превърнах в различната. Онази с белезите. Болката да се откажа от себе си, за да бъда като тях. Само и само да ме забележиш. Но вече…

Радосвета Стаменкова

30.06. Стените ми са стари географски карти с многократно преначертавани граници, менливи лимеси и странни съюзи. Таваните ми са стари звездни атласи, безспирно търсещи моя Север. Вечерницата ми е Зорница. Едно са те, но празно…

Гергина Дворецка

29.06. Пътят ме съблазнява,а аз съблазнявам него,но все така си оставамев безперспективна нега. Гергина Дворецка

Ани Николова

28.06. И тази плът е на човек.И тя е дадена от Бога.Не знам дали прелива страст,отвсякъде крещи тревога. Не стига никога любов…Когато стигне, ни изяжда.Стръвница ли е любовтаили пресолена жажда!? Остaнали без капка власт,молим Бога…

Венцислава Борисова

27.06. Окована душа в собственото си тяло давещо се в тиха рутина. А тя, тишината скърца. Тишината е толкова тиха, че се чува като писък без звук, като заглъхнало ехо от спомени и като сподавен…

Ирина Люцканова

26.06. Черно-бял е светът без любов към живота. Черно-бял е страхът да покажем същността си. Но паяжините се махат лесно, приятели. Вижте! Лятната нощ загръща града в топлата си завивка. Щурчетата пеят приспивна песен на…

Цветелина Цветкова

25.06. Нахвърлям очакванията си върху теб. Небрежно, както ми падне, на богато. Да те покрият целия. Моделирам те с ръцете си, в главата ми. Правя те друг, размазвам те. Намествам се, да ми е удобно.…

Христина Мачикян

24.06. И каменно да е сърцето,посееш ли във него цветеот цветето се ражда плод.И името му е Живот! Христина Мачикян

Екатерина Глухова

23.06. УЛИЦИ Мокри улици.Дъждът измил е следитена влачеща се плът.В тъмния спокоен градна изгубени души. Празни улици.Изваяните силуетитепак изчезват втъмнината. Всичко спи.Ето пак следи…Мокри улиципазят тайнитена тишината! Екатерина Глухова

Валентина Цвяткова

22.06. С уханието женско в тебе се разливам.На мускус, на латинки, дъхави цветя.Във порите ти, в кожата попивам,с дъха, омайния… на любовта. Валентина Цвяткова

Любена Нинова

21.06. Зъбчатите колела на времето се гонят едно друго както ние с теб. Тази безкрайна гонитба е сладкият копнеж по безкрая, който ни обещава безсмъртие и любов. Любена Нинова

Маргарита Баева

20.06. Идва миг, в който мъката стяга на възел душата и до болка пречупва сърцевината ѝ. Но само миг е… не може да се върже вечността! Маргарита Баева

Ивелина Цветкова

19.06. Имам цялото време Няма звук като падне звезда над съня ми,само светли петна по цветята множат се.Все търкулва се утрото с цветни налъми,а денят се протяга преди да угасне. Някой остри моливи за есен…

Станислава Станоева

18.06. Елемент морето е прибой от счупени мозайки легостудено гробище на китовележа в хамака му и си припомням зиматакак остарях под хирургическия вятър(видях смъртта в лицето на любими хора)и как заплаках…пронизват ме самумпустинялисто от палмасушеното…

Мария Георгиева

17.06. Ще бъда с тебединствено в съня…И в дрезгавите утрини, когатопо паяжинка сребърна се спуска, над моето вълшебно измерениеЗорницата.Съняте моя синя крепост и безвремие,където аз очаквам твоите устнии теб…Когато спя, аз гмурвам се в дълбоката…

Александра Димитрова

16.06. Реших да броя до 10, докато те чакам, и да си тръгна. 4538, 4539, 4540… до пълно обезличаване. Александра Димитрова

Симона Колева

15.06. Времето тече. Променя се. Пречупва ни през призмата и ни позволява да бъдем нещо ново. И ако спрем някъде, в средата и уловим мига, мига на промяната, може би ще разберем, че все още…

Керана Ангелова

14.06. … щастието, самотата, любовта, тъгата, болката, летенето, приземяването… са просто вселенските измерения на моята душа. Керана Ангелова

Венка Александрова

13.06. Когато времето среща тока… Понякога тези срещи /с тока/… може да са смъртоносни… За лицата… Венка Александрова

Лара Златарева

12.06. Не помня даже, беше ли красив…?Харесвах ли те?Мислех ли за теб?Обичах ли те?Аз ли съм била???Припомни ми!Събуди ме! Лара Златарева

Мария Иванова

11.06. Застанах пред себе си. Видях се. Не се харесах. Трябваше, бях длъжна да си кажа истината. Преживях всяка частица от болката на истината, докато си я изкажа цялата. Сякаш всичко се случваше отново и…

Мария Папазова

10.06. Никой не наднича зад отворени завеси. Най-лесният начин да се скриеш е да се покажеш. Поне до половина. Така другото ще остане тайна. Мария Папазова

Силвия Чалъкова

09.06. В очакване на Вечността Колко време е една година?365 дни12 календарни месеца52 седмициКога започва да тече?На 1 януари или в друг ден?Кога започва да тече времето в цифри?Но по-важното – кога се превръща в…

Лусия Медзикян

08.06. Борба за надмощие в едно измерение, с морално и ценностно крушение. Хората минават през вратата, по средата на двата свята. Презрение, огорчение, мълчание, смирение…поредното прозрение, че човекът е абсурдно творение, огледало на собственото си…

Боряна Богданова

06.06. Вечерята е готова всичките ми чувства са на масатане са под похлупациняма прибори и чашинасърчава се прякото докосванеискам да усетите с пръсти топлината импреди да се докоснат до устните, венците, слюнкатаи на езика ви…

Биляна Бозинарева

05.06. Поредният първи не може да се мери с последния, стоящ извън опашката за първо място. Биляна Бозинарева

Лора Динкова

04.06. Очакваме в метафори живота си, това, което казваме и пишем,е всъщност личен предговор към мислите, пред които сме с петна в душите. Лора Динкова

Наталия Габарева

03.06. Червило с цвят на вино е белязало устните ми. Така както целувка с винен дъх се е отпечатала върху душата. Белегът върху стъклото сочи пътя в тъмната нощ.Винаги по червилото ще разпозная своята чаша.…

Леда Паташева

02.06. Там, където свършват думите, се ражда музиката. Леда Паташева

Теодора Лалова

01.06. Понякога ти разказвам за картината на Артан дьо Сен-Мартен, пред която прекарах една цяла неделя утрин. Някакво непознато море, стиснатов пестниците на бурята. Тук пак бе сезонът на дъждовете и вятърът чегърташе с нокът по…

Весислава Савова

31.07. Кулинарен маратон:Пукнатинитепо дланите на баба. Весислава Савова

Радка Петкова

30.07. Когато искам да избягамговоря си с дядо.Обикновено го питам за времето.Ще вали, казва той,ако хапят мухите.Ако е пълно със звезди небето,на жега е.Когато ми е мъчно,търся дядо.Обикновено ми разказва за времето,когато лимонадата я затварялив…

Мария Стойкова

29.07. Малебито на времето 1.Супа топчета 2.Кюфтета бял сос 3.Крем ванилия Мария Стойкова

Кремена Кирилова

27.07. И нека се научим от децата: Чрез пътя да откриваме целта!С усмивка да посрещаме зората! А вечер да прегръщаме нощта! Кремена Кирилова

Пламена Владимирова

26.07. Днес ще бъда облечена в ледено безразличие.Много подходящо и модно облекло за хладните човешки отношения… Пламена Владимирова

Деница Борисова

25.07. Разтапям се и те поглъщам,приела теб, и мен, света…Откакто тук си, няма връщане…Опитомена съм сега.И хубаво е, без условности –дарявам ти една душа, едно сърце, една емоция… Изгарят нашите тела. Деница Борисова

Мила Чернева

24.07. Утрините имат смисъл, когато ни шепне слънцето, а ние имаме време да го слушаме, да мълчим, но да има толкова думи във въздуха. Думи, които живеем, думи, които ги няма на глас, а в…

Весела Стамболийска

23.07. Спомени. Скъсани мисловни нишки. От някогашната любов, сега останаха само горчиви илюзии, въздишки… Всичко в мен се изпокъса, заприличах на развалина… Всичко в мен стене и въздиша, оглеждам се в бездната на една погубена…

Катя Андреева

22.07. Генерация потребители изяжда своя упадък. Вместо салфетка, Симон от Самария – мъртъв под езиците. Катя Андреева

Лилия Драганова

21.07. Аз съм три неща.Нежност, любов и красота.Отдай се на желанието, моментът е сега.Усещаш ли как прелива помежду ни страстта? Лилия Драганова

Инна Николова

20.07. Старозаветни зидове ни делят от чуждото. Каменни градежи бранят своето. “10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му…” Дебелите дувари крият сенките на…

Едит

18.07. Казват, всичко случва се с причина. Отпускам се в потока. Чиста, неподправена и гола. Искам пак да съм дете, отново да се смея. С отворено сърце да гледам на света и спомени да нямам,…

Станислава Петкова

17.07. Шайбата помни стари номера, слушалката – ръце и гласове на хора, с които днес няма как да се свържа. Не ги познавате, няма и как – дали и те са се познавали остава неясно,…

Лилия Заякова

16.07. Не скачайте във кладенецасъс съчки го покрихотровната вода пречистваднес на душата не ѝ трябванито стихни бяла мисъла вход към долната земяи любопитство. Лилия Заякова

Дона Делова

15.07. Сънят на невинните тихо се вмъква през тънкия процеп между вчера и утре, спира за миг, колебливо пристъпва, после кротко кълве светлината на утрото. Дона Делова

Кина Маринова

14.07. Мое синьо-зелено море,ще запазиш ли нашите стъпки?Или вятърът ще ги спреи тълпата след нас ще ги стъпче? Мое бурно и тихо море,ще запазиш ли нашия шепот?Или тайните ще разнесепак нахалният вятър-проклетник? Мое силно и…

Меган Костова

13.07. Чаршафи. Секс. Любов. Тела. Закуска. Изгрев. И кафе. Горещи длани. Тишина. Две стрелки… Забързан ден. Обрат… Умора. Терзания. И само говора смутен. Между студените панели. Само те. … И тракащи стрелки. И обич… Обичта…

Надя Панкова

12.07. Страхувате ли се? Страхувате ли се да полетите? Да, мечтите винаги са на високо. В небето. Така казват поетите. И докато се боим, че корените ни и навиците, ни дърпат надолу, и ни пречат…

Десислава Атанасова

10.07. Самотна стая.Сенки на отиващи си делници, играещи в стените си лъчи.Цветята още са ухаещи, макар умората да им личи. Десислава Атанасова

Ваня Драганова

09.07. Любовта и красотата не вървят ръка за ръка, това е сигурно. Ваня Драганова

Надя Ганчева

08.07. Държиш в ръце тебеширено небе, нещо като дом, цветя, дървета, надраскани на тънката хартия. Търкаш – не печелиш.Изтриваш образа. Стъпкваш го с крака. И само споменът остава. От черно-бяло детство с мирис на черници.…

Албена Латинова

07.07. Фейсбук е една шифрограма Фейсбук е една шифрограмаи вниманието ти може да държи.Способен е да бъде измама,и живота да ти подлуди. Фейсбука си ти отваряши не знаеш вече, кой си ти,защото тази зрителна ,,плеяда”все…

Мария Боева

06.07. Разменени погледи.Искри от страст.Близост.После думи, които превърнахалюбовта ни в пепел и прах…единствено петно от греха ни,ще остане след нас… Мария Боева

Бойка Денева

05.07. Чуждият очаквам до утредокато бавно събличам миговете на отсъствие животът на последния етаже мансардаот оптични илюзии нощта е регистърна затворените ми устнидокато Ал Жароприглушено нашепва за синя луна а аз прегръщам в съня сиРоденбахи…

Любомира Тошкина

04.07. Прозорецът и телефона… бързи стъпки.Така сладко той звучи 30-43.Приятелство. Сестри. Моля те, не се изгубвай ти! Любомира Тошкина

Катя Попчева

03.07. Ако светът е за двама, защо е такава навалица наоколо? Катя Попчева

Ирена Цветкова

02.07. Жадни устни танцуват танго по краката, прегърнали нежност. Небе и земя се сливат в едно. Страстта е безмълвна безбрежност… Ирена Цветкова

Таня Мезева

01.07. С дувари се заграждат слабите.Ранените, подтиснали духа.Загърбили до болка страстите,заровили във дупки любовта. В стените каменни отправили,те, погледа отчаяно смутен.Крилете си отвън забравили,полетът за тях е забранен. На сянка скрили безлюбовия,проклинат неподвластната съдба.Отчаяни, все…

Росица Сустова

31.08. Загубила последната си вяра,потъвах в пропасти безчет…Проклинах! Молих се! Прощавах!В света бях пътник без билет.Проблесна мълния във тъмнината!Яви се ангел с ореол!И каза ми ,,Върви нататък!” Росица Сустова

Кристиана Черпъкова

29.08. Навън пак е мрак И стоя на прозореца, загледана в лунатаИ мечтая да докосна аз звездитеНе бързам да порасна,Искам аз да съм дете.Мечтите са в мен, мечтите за небето и луната,За морето и пясъчните…

Елица Димитрова

28.08. С устни рисуваш пъстроцветен пейзаж в моето черно-бяло сърце… Любовта ни! Елица Димитрова

Николина Згуровска

27.08. Дъждовен ден за дъждовна душа Едни прегръщащи ръце – понякога прегръщащи те наистина, понякога само в мислите ти. Едни топли очи, сгряващи дъждовната душа. Едно биещо сърце под ръцете ти, за което мечтаеш в…

Vessy

Две птиципияни от обич,като лозницивплетени еднав другабродират със крилелюбов. две птицигнездятвъв синеватасътворяват друг святнаселен със небе ухаещ на безкрайни далечинипростор и свободаи пеятарията на любовта Vessi

Ивана Аръчкова

25.08. Само спомени оставяш ти.Отпечатъци тъмни, от ръцете ти черни, пропити с катран… Но не по тялото, а по душата ми! Ивана Аръчкова

Даринка Николова

24.08. Отвисоко идва светлината за приклещения към земята. Даринка Николова

Катя Славкова

23.08. Понякога самотата е фаянсова и квадратна. Понякога се спъваш в обичта като в топлото тяло на куче. Катя Славкова

Ани Стойкова

22.08. Отлитат младежки години, замират невинни слова. Само от спомени мили, разнася се тъжна тъга. Ани Стойкова

Доротея Колева

21.08. Усещаш ли отвъд плътта ми?Прозираш ли (мен) под повърхността?С извивките ми нежни, що направи?Усети ли между браздите скритата тъга?Изпий ме, захвърли ме пак на пода…Аз знам, така и не прозря – дори сега да…

Румяна Коцева

20.08. И там, където цъфтяха маковете, погребахме разложената плът на осакатените чувства. Оставихме след нас пепелище, в което пълзят рози, почернели от скръб и носещи аромата на смърт… Румяна Коцева

Милла Вашбер

19.08. Дори когато пътят изглежда труден, в края може да се намира най-голямото щастие. Важно е човек да не губи надежда. Милла Вашбер

Мариана Бусарова

18.08. Не ще сложим юзди на безкрая.Той в нас ще звъни до омая.Ще тръпне с вълните далечни. В сърцата ще отеква до вечност! Мариана Бусарова

Анита Загорова

17.08. Денят жужи като пчелата, напуква от желания стената… Усещаш бялото по-силно, когато има аромат на черно. Анита Загорова

Жени Иванова

16.08. обичай ме, отвътре ме обичайда! яростен!… погубвай ме! така!разливай капки огън, думи и копнежнадигай се над мен като вълназадръж ме над ръба на безднаа после ме вдигни до диви небеса,та пороят ми да има…

Величка Петкова

15.08. Полудели вълни прегръщат брега.Тази нощ ще се любят със пясъка.По изгрев ще вдигнат натежала снага,събудени дръзко на гларус от крясъка… Величка Петкова

Мирослава Карабиберова

14.08. Нагоре. По-високо. Още по-високо. Моята лична вавилонска кула. Почти до Бог. Живот.Миг.Шепа непотребна пепел.Просто шепа пепел,прегърната от вятъра.Аз. Мирослава Карабиберова

Деница Минева

13.08. Паяжина, камък и треваилипрозрачен плащживот на твърдосттадаряваи в нишки светлинапленява тези бодли и онези цветя да ги опази от нощта – капани на греха Деница Минева

Светлана Баталова

12.08. Безшумна и почти невидима обичам да се скитам по света. Светлана Баталова

Рени Андреева

11.08. Едно начало, родило се в толкова чиста любов… Посрещайки изгрев, изпращайки залез, с дълбоки корени… и нежни, все тъй крехки върхове! Живот в най-истинската плът за глътка въздух, така желана от новородено! И времето…

Елена Георгиева

10.08. Не е лудост Споделих ти нощ. Подарък, който утре не важи. А силно го държа в ръцете си. Люби ме… Люби ме! Харесва ми. Изтръпвам… Елена Георгиева

Анна Мирчева

08.08. Когато черното е цвят Заспуска се нощта по жартиераналива цвят в чорапа на съня ти“предай оттатък”шепне ти измерва те по светлия остатъкв утрото на кожата ми-цзъннн-една карфица от корсета на средно сивото ни всекидневносваля…

Една

08.08. Обичам мъжа си Една

Нина Стефанова

06.08. Подреждам се. Парченце от душата. Парченце от тялото. 2 сантиметра надясно. 14 сантиметра наляво. Пространства ли правя за теб?! Или се зазиждам… Нина Стефанова

Нора Иванова

05.08. Погали ме, направи ми плитка на косата… Нарисувай нещо на гърба ми…Сърце…Не, нарисувай ми черешиЛетните, полуделите, узрелите череши… За да пратя любовта, заедно с озарилата ме светлинаНагоре, към небето.Аз я имам, но за да…

Галина Енева

04.08. Ха… Ти си тук?В началото не те забелязах… Толкова си хубаво!И с хората е така…А е добре да се забелязваме. Навреме. Галина Енева

Недка Ананиева

03.08. Завръщам се… от своето далече… Домът ми е приют за сълзите на небето. Разруха… Закъсняла нежност… Ограбена Вселена… Останала една стена, над която Облаците са постеля… Временни наивници сме хората, играчки със батерии…Оглеждам се…

Емилия Луканова

01.08. Май това ще се окаже върхът, чиято височина се измерва само и единствено с желанието, да го изкачваш отново и отново… Eмилия Луканова

Николета Манчева

29.09. Животът Животът като клечка кибритПламва, гори, прегаря, прегаря от страх, ужасОт любови – изгаряш, прегаряш, гориш!Избирай кога да пламнеш, по кой да изгаряшЗащото не избираш своя край!Живей така, че смисъла на огъня да идва…

Ваня Статева

28.09. Дори да имаш хиляди жени, да изгориш във хиляди любови, но в техните усмивки и очи ще търсиш мен…Отново… И отново… Ваня Статева

Мария Недялкова-Медиана

27.09. Хлебарката обърна си коремаНе иска да живее тя в харема,където хранят я нездравословносъс сланина ланска, чипс и сирене отровно. Мария Недялкова-Медиана

Жу Урумова

26.09. Любовен триъгълник. Моите устни. Твоите пръсти.И страховете ти.Любовен триъгълник.Моите трепети.Твоите страсти.И контрасти. Любовна история в черно, бяло и класическо сиво. Жу Урумова

Мариана Ламбова

25.09. Тя е криволичеща, но безкрайна…и затова е символ на надеждата.Стъпалата й са неравни и стръмни – понякога се спъвам по тях, ожулвайки сърцето си до кръв, другпът тичам лудо по нея като по пистапреди…

Надя Ангелова

24.09. Докоснати мечти, изкривени огледала,мавзолей от спомени,избори, път, крачка.Потапяне, търсене, жажда.Пулс..Мигове – аз и ти, и ние.Хаос и раждащи се звезди..Толкова обикновено, толкова вечно..толкова човешко. Надя Ангелова

Пепи Димитрова

23.09. Докога ще се взирамв хоризонта на твоята липсаи ще кънтят сълзите мив пълната стая.До кого? Пепи Димитрова

Маргарита Черникова

22.09. Нощта, протрита дреха.През дупките ѝ проблясват мечтите на звездитеда слязат при хората! Маргарита Черникова

Диана Кондова

21.09. Аз и егото ми седнахме “на по ябълка“ и обсъдихме как няма да те търсим повече. И така, всяка сутрин от три месеца насам. Гладни. Диана Кондова

Николета Николова

20.09. Обичам да слушам капките дъжд, които барабанят по перваза на прозореца. Потъвам в пръските им и ги оставям да ми говорят за теб. Виждам ръцете ти и как нежно разхождам пръстите си по тях.…

Стела Калайджиева

19.09. Колко странно се живее. Когато си цвете в черно-бял свят. Душата ти бавно тлее. И търсиш капчица цвят. И така изнизват се дните. Погълнати в сивия филм. Упорито припомняш си мечтите. Водещи отвъд черния…

Илияна Колева

18.09. Голотата на една невидима ВселенаИзпепеляваща! Извиваща! Гореща!Стенание в безлунна звездна нощ.Оголена, а толкова човечна…Пламтяща и разрязвана! Ранявана…от острието огнено на нож…През пясъчни пътеки времето,посипвало е с пепел слабостта,и в голотата ѝ, светът е дърпал…

Евгения Георгиева /Свидна/

17.09. Колко ли хора са минали тук,по старите стълби, от камък редени?Времето злобно ги ръфа, напукте си стоят, макар и ранени. Бучки от пръст се ронят встрани,спомени шушне прозореца тъмен,сякаш разказва за минали дни,как са…

Лалияна Груева

15.09. Гониш ме, преследваш ме, а аз няма къде да се скрия. Ти си моята тъмна страна,но дали аз съм светлата?! Лалияна Груева

Ружа Терзийска

14.09. Списък в ръка и количка за пазар. До замразената храна се сблъсках с твоя чар. Пардон, екскюзе муа…Разходка из брега, билет за двама с чаша вино във ръка. Месец, два, дори година. На пазар…

Росица Копукова

13.09. Страхът на птиците пред буря. Какъв ли ще е страхът на хората изпод бомбардировачите?Те са в паника, но има шанс да оцелеят.Човечеството, ако обезумее, едва ли ще оцелее?! Росица Копукова

Нони

12.09. Гледам дълго…През стъклото…На камината…Взирам се…Горят на клада…Мислите ми…Мрачни са…Танцувам…Като нестинарка…По тленните останки…На дърветата…Събирам се…В шепа пепел…И…изстивам… Нони

Kali Kol

11.09. Душата си разпънах от желание да изгоря и да възкръсна в теб. … Остана тъжен спомен за разпятие, замръзнало във пустота – парченце лед. Kali Kol

Женя Христова

10.09. Избуяла трева съм в полето. Дъжд ме вали и вятър ме вее. Но ще поглеждам небето додето в мен любовта все още живее ! Женя Христова

Божидарка Божинова

09.09. Денят е щастлив до безумие.Цветята отлитат, прелъстени от вятъра.Аз съм стръкче надеждабез корен. Божидарка Божинова

Лекси А.

08.09. Връщам се от някъде далече…Откакто бях последно тук отмина много време…Гледам всичко запустяло, сиво…И гърдите яростно туптят…Няма вече детски смях, игри и забележки…Сълзи се стичат по страните ми,иска ми се пак да съм дете.Пак…

Робертина Топчиева

07.09. Изгубих се в копнежа. Разпилях се по вятъра, за да те открия. В мечтите си. Далечни, близки и желани. Да те докосна. Да пия магията ти нежна. Да се удавя в безкрая. Море…. Робертина…

Анна Вутова

06.09. Ето един летен двуглас –горе: …долу: … Анна Вутова

Мария Елинчева

05.09. Усмихни ми се. Сега съм нежна. Есента отключва някакъв порив да прегръщаш. Омиротворяваш се и се вслушваш в онези скрити като в стара ракла пориви – да се разстилаш бавно, като обширни житни поля…

Людмила Сланева

04.09. Защо ми трябваше да знам, че под ризата криеш Вселена?Като изследовател рових, вземах проби,опитвах с върха на езика, събирах мед, натежавах …Сега не знам къде да оставя събраното. Обърквам думите, местата и сезоните,навличам спомени,…

Зика Зи

03.09. Погали ме, за да усетя тръпката по тялото си… Зика Зи

Patrizzia

02.09. Сред лилави среднощни треви,с ветровете на лятото луди,тихо август усмихнат вървии с целувка светулките буди. Patrizzia

Геновева Дикова

01.09. И днес морето както винаги се втурна към брега. Намери само следите на човеците и един замислен чадър. Педя след отминалото лято…Отдъхна си, погали нежно пясъка, заличи стъпките – до другата година. Педя след…

Вероника Костова

31.10. Луната слънцето обичаи всяка нощ за него се съблича.Омръзнало и да живее в самота,Да свети с отразена светлина. На слънцето дори не му приляга,след бедната луна да бяга… и да бяга.То изгрявало щастливо всеки…

Красимира Димитрова

30.10. СЛЕДИНавярно времето е миг кратъки всеки ден е подарък от Бога.И всеки носи своя отпечатъкбило то в радост или тревога. Всяка диря оставена след насразкрива по своему следата.Че сме живели тук… ти и аз……

Галя Николова

29.10. “Забраненият плод е най-сладък”, желанието да усетиш вкуса му е неустоимо. Дори да няма път ще продължавам да вървя към теб, моя обич. Вярвам… в слънчев ден, изпъстрен с цветя, сред песента на щурците…

Петя Гайдарова

28.10. ОЧИИзбодени – прогледнаха.Разстреляни – замръзнаха.Почернени – затоплиха.От мъка – нежност,от болка – радост.За обич – отворениЗа вечност. Петя Гайдарова

Милена Господинова

27.10. Толкова много ми се иска да видя тебе, човеко, толкова, че безпаметно бягам в права линия, а около мен времето сякаш превръща се в дългоочакваната буря, чиято светкавица ще запали врата, която разделя мен…

Валентина Христова

26.10. Ако душата ти е бедна, гола,не идвай в моята, дори със цвете.Ела, ако готова си с кинжалана думите си вярваме и двете. Валентина Христова

Ренета Първанова

25.10. Стрелките ще заспят.Мрак ще затъчеСаван за жадния ми Свят.„Оставам!” ще речеДуша ми, но няма, няма как –Духът, и Сянката на Сън, на стремена са пак –разделят се с Големия Табун.И гриви огнени свистят към…

Таня Гетова

24.10. Надрасках си…Онези мисли…Като бръснач…Порязаха ме…Сега са ми пейзаж… Таня Гетова

Мария Закарян

23.10. изсмуквам всички спомени, моменти, допири и думи.издишвам те.после пак смуквам от любовта ти, вечността ти.издишвам те.и за последно си дърпам от цигаратаседнала срещу теб не познавайки те.ще те забравя издишвайки те, загасяйки те, тръгвайки…

Силвия Недкова

22.10. Една и съща кръвза раждане и за война.За кал и за цветя ръце едни и същи.За дявол и за бог един и същ човек. Силвия Недкова

Таня Тодорова

21.10. ГолготаБеше мълчание мъжко и ръбесто,нервно, ядосано, нетърпеливо.Сгънах го с дрехите и го преглътнахв тъмното, бавно и предпазливо. Дразни ме всичко – усмивката, погледа.Той – вариация на свободата.Гладно, нахално, зъбите търсехаябълка – от ръката му.…

Теодора Стоянова Freya

20.10. В утробата на своето мълчание въглен ти остави да ме топли. Той растеше като стенещо признание – оловно тегнещо, изваяно от кости. И сякаш димеше безмълвно кладата, която в мен запали. Ти знаеше, че…

Саня Табакова

19.10. Отдавна всичко е изнесеноот стаята на любовта.Плющят парцалите на миналотопо бездиханно сивата стенабез памет за друг цвят без завет… Саня Табакова

Моника Желязкова

18.10. И сякаш времето беше притихналона моменти, като гледан филм,на някак си малки епизодии чудех се дали сърцето ми е спряло.Дали тази картина, някак си вечна,ще остане такава до края? Моника Желязкова

Сибина Оприна

17.10. Бързаш. Рискуваш да изчезне всичко и да не се срещнем със звездите. Още не си изживял приключенията на онова далечно момче, не си вдъхнал невидимото съществено на неговата роза. Няма да позволя никога да…

София Милева

16.10. БЕЗ ТЕБ Проклето да е всяко утро, което във деня ме връща … Леглото ни остава празно и празна цялата ни къща. Проклети да са всички нощибез нашите тела изгрели … Без тебе дните…

Мистерия Вечна

15.10. Светлината мие ръцете си. Докосва повърхността на водния трепет. Потъва към подредените фуги и рисува вълни върху плочки. Липсва камъчето, с което играем на дама, когато водата се оттегляв спомен. Мистерия Вечна

chickLitta

14.10. Разрязаха сърцето ми на две като ей тоя часовник. Все не ми остава време да се организирам и да пробвам да го залепя ли, да го сглобя ли някак… Затова така си тупти, разрязано…

Диана Димитрова

13.10. Един човек ми скова къща, но птичата ми душа няма дом. Днес е плачещо ранено крило, утре е песен за сбогом. Диана Димитрова

Ив-Ана Драгомирова

12.10. Синът Божи направил чудо с две риби и пет хляба… Ще нахраня сърцето ти с любов.Ще отбележа с чертичка всеки миг от нашето битие.Ще се стопя в точка.И ще изчезна… За мен остава окото…

Мария Стоянова

11.10. Да се изправиш срещу демоните. В мен. Да поискаш да ме защитиш. После да нарисуваш ангели. На които да пришиеш, отрязаните от зверовете крила. Мария Стоянова

Аелита Спиридонова

10.10. По мислите ми тихо стъпваш, прокрадваш се, за никъде не бързаш. И дните ми крадеш и нощем в сънищата ми присъстваш. Вървиш във моя свят и гоня те, но пак се връщаш… Не искам…

Веселка Стойнева

09.10. В лабиринта на едно очакване до стената огледална на страсттаедин палав спомен се е скрилот една изгубена мечта… Веселка Стойнева

Румяна Попова-Бакърджиева

08.10. Бог оплаква душата ти в гордост обвита,неспособна на чиста любов.И сълзите Му бистри в духа ти се вплитат,изтъкани от свят благослов! Румяна Попова-Бакърджиева

Вал Ян-су

07.10. В дебрите на твоята душа бе тъмно като в непрогледна нощ. Затягаше веригата невидимаотнемаше от мене светлината! Вал Ян-су

Диана Георгиева

06.10. …тогава се почука, и отворих аз на своя страх… „Страница 47”. До най-дълбоките си люлякови мисли. Ти над мене в плътна яворова стая… Топло диша тоя мрак, за да душиш пепелния звук на устни,…

Мария Лалева

05.10. По чаша вино да отпием и нови приятели да открием. Мария Лалева

Бонка Златарева

04.10. Край на спектакъла.Завесата падна. Тишина, мрак.Аз искам да говоря.Чуйте ме. Хора, чуйте ме.Не понасям мълчанието и тъмнината.Нека има светлина в прозорците.Нека всеки носи в сърцето си светлинатана чудото ЖИВОТ. Бонка Златарева

Радостина Драгоева

03.10. УЛОВЕНИ ПОСОКИВълна е всяка обич породена.Морето затова е тъй дълбоко! Животът ври в зелените му вени,свободен като праведна посока. То може да прегърне всички слаби…Тъгите им на скрито да изплаче.Водата топъл лъч не ще…

Марина Илчевска

02.10. Ако ме спасиш от тютюневите ми мечти,ще спра да пуша твоите сълзи. Тютюневият дим ще се превърне във вечни бляскави мечти! Живота ще ти напомня тези тютюневи изкушения. Но ти ще си по силен…

Мария Митева

01.10. Поредна нощ, преминаваща като товарен влак през съществуването му.Пак нямаше да се спи, главата го цепеше, а очите му пареха. А малкото същество се дереше с пълен глас. Като че цялото страдание на света…

Мариана Петрова

30.11. Хаотичен жест, утаил се от реда човешки, измисля си парчета мисъл в скрита свобода… Превръща се в пътуващи несъвършени чувства, докоснал времето и на гордостта ! Мариана Петрова

Велислава Георгиева

29.11. Дървото, което трябваше да разпали огънятсега лежи в калта. Велислава Георгиева

Силвия Крумова

28.11. Бях простил на всяка една от тях. На нея най-вече. За раните. За болката.За излъганото доверие. За лъжите.За думите. За любовта хвърлена на вятъра.За времето дадено на нищото. Бях се научил. И бях приключил.…

Митошка Алкова

27.11. Всичко солидно се стопява. Личността избледнява и пропуква от слънчевите лъчи. Преливат в мираж спомените и потайни химери пред погледа на пътешественика. Прераждат се в роса наивността инощната целувка върху пръстите на смелия. Уви!…

Анна Шопова

26.11. Завесата се спусна, горещината ни заля, стените лепнеха, прозорците стенеха.Въздухът се тръшна върху плата с всичките си 100 нажежени килограма. Продължавахме да си представяме, че споделяме със звездите. Анна Шопова

Любомира Димов

25.11. Леглото е твърде голямо за един. Живота е твърде малък без любов. Любомира Димов

Анна Николова

24.11. Довиждане, любима!Напускам те и казвам чао.Сърцето ти разбива се, аз зная.Ала, прости ми, повече не мога да ти дам.Лутам се, умирам, бягам пак, унищожен.Но ти, остани си все така красива, някой друг ще те…

Мая Нарлиева

23.11. Ако бях се родил снежнобял,може би бих препускал в небесните ниви.Бих помолил самия Дедалда слепи и за мен две крила полуживи.Бих могъл да пребъда в Пегас,рой звезди да събуждам, когато политна…Ще дочакам и аз…

Алани Мени

22.11. СПОМЕН Прозореца ми на душата,отдавна гледката смени,стоят следите по стъклата,последни стапят се стени. Наднича спомен през душата,оставил белег нежно скрити цвят се плисва по стъклата,по черно-белия му шрифт. Навярно идвам да узная,дали отново те…

Виктория Баръмова

21.11. Дават го да завали…! В душата ми – от тази сряда до идната неделяОткъде са сигурни във датите…Дано, все пак периодът е неверен! Щели силни ветрове да веят, да прекършват дебели клони реки в…

Михаела Огнянова

20.11. Гледни точки Малка сплетена сутра с живота чертае небе. Неизровени спомени като корени, до луната рисуват с перце. А там, тъмнината в средата препречила светлината . Дали това е небе? Кой ще го отрече!?…

Яна Попова

19.11. Недей да търсиш дявола във мене, отдавна няма място в душата, прозрачна от обичане съм денем, а нощем…ти кажи коя съм! Яна Попова

Микаела Илиева

18.11. Сега се огъвам под тежките сенки,сега цветовете ми носят тъга,а някога гордо растях сред човеции рядко посрещах такваз сивота. Но кой ме откъсна? Но кой ме проклинада съхна в студа на любовен затвор?А някога…

Венислава Боркова

17.11. Черно-бяла празна улица, срещнахме се там. Черно-бяла празна улица, изпълнихме я с цвят. Черно-бяла празна улица, накрая само мрак. Венислава Боркова

Mary Angel

16.11. Спомени…Пръсти оставят следи.Докосване нежно като перце.Пощипване и подръпване леко…Затварям очи, докосвам се… Представям си,ти си до мен в нощта.Възбудата се разлива в душата ми. Mary Angel

Ася Палева

15.11. Дъхът ми пое в нова посока…Към теб! Ася Палева

Онази

14.11. Времето с теб – Няколко кучешки стъпки…Безкрайност от мисли… Ударите на сърцето ми… Безмълвно безвремие… Онази

Неа Станд

13.11. Разруши стената на ежедневните си мисли и ще откриеш цял един нов свят! Неа Станд

merry-cherry

12.11. Вълкът не вие срещу Луната. За нея вие. merry-cherry

Блага Бонева

11.11. Море, небе, любов, една сълза умряла във нощта! Блага Бонева

Анелия Димова

10.11. Младостта е крехка, но дълбоките корени ни дават увереност… Ела, танцувай до мен в тази тъмна нощ, в светлините на прожекторите, под капките живот. Анелия Димова

Мис Злостър

09.11. Тя е грозна; освен това и нахална. Но пък е свободна и може да лети. Кой не би искал да умее да лети? Да може да обиколи места; за които е мечтал? Да стигне…

Яна Колева

08.11. Откъсни смокиновия лист на задръжките и отпий от амфората Яна Колева

Сибел Димитрова

07.11. Листът – обгорен… Красиви форми в края. Огъня, е тъй красив. Пъхам втори лист. Прекрасно. Опасно. Формите се образуват, пламъка танцува. Листът – обгорен… Все така бял в средата… Изрисуван отстрани…А формите, тъй крехки…

Пенка Дочева

06.11. Заключвам неопитомената ти сила в капчица росакъдето в сън остават спомении неизживени мигове. Орисвам те.Запечатвам погледа тив невъзможностза бягство. Събирам миговете иги съхранявам за времето, в което те няма.Така вечността става нашаспътница.Оставаш в мен.…

Мария Кумчева

05.11. Модерно ли е да си лъскав? Не и в свят измислен и фалшив! Облечени във маски, все искаме, а малко даваме. Не на чувства, на модерни вещи се надяваме. Мария Кумчева

Татяна Явашева

04.11. Гладка е твоята кожаНо улеят на страститевърви надолуА води към върха Татяна Явашева

Лора Иванова

03.11. ДОКАТО Е ВРЕМЕЗащо съм тук дошла?Смисъл да намеря.В морето гъсто, душата иска силен пламък да гори. Дори да съм сама,върхове ще изкатеря.Ще живея пъстро,сърце да може спокойно да заспи. Бъди! Лора Иванова

Динка Божинова

02.11. Отворила съм черно–бяла страницаи в нея има красота, нали? Поражда заплетени въпроси,без капка цвят е, като ин и ян,побрала две същности в една. Ако можеш прочети я,но помни, че бялото до блясък може искри……

Росица Нинова

01.11. Дошла от бездната на нищото,в тъмен порив на нощта,перушинка светло от незримото –бяло перце от ангелски крила. Като знак от Всемирното,прашинка Божествена искра,Върховна любов и е името,душата ми докосна и се сля! Росица Нинова

Леа

31.12. БОХЕМ Бившите решенияЗнам изяждат празнотоЗнам на цветаЗнам„Помогни ми“Не не означаваНе да ми помогнешНЕкогато съм на кръста скрил си кръвта по киткитескрил си наивните белези зад гърба начуждата мъжественост и мисе усмихваш само с пъп,…

Пепа Григорова

30.12. Обичах те и те обичам с цялата си непокварена и чиста като капчица роса душа. Но ти реши, че туй е пак шега. За тебе бях поредната жена за забавления и грях. И ето,…

Павлина Соколова

29.12. ако дърветата са хораако клоните са ръцете имлистата – дланитеи линиите на това листоса линиите на живота ми бих преминала през всички бури и сезониза да разбера…за да намеря…за да стигна… но сега е…

Ваня Вълкова

28.12. Градско напрегнато хайку геометрията на града растер на напрежение – структура на злото разчленено дърво – – истината-красота е извън границите на града Ваня Вълкова

Йорданка Рашкова

27.12. На дъното Достигнах дъното на водовъртеж.В тъмнина от думи неизречени,улових тънка нишка светлинаи тръгнах да се търся,по стъпала от благодарност.Защото съм невидима…Ще се видя единствено в очите ти. Но ти не трябва да се…

Антоанета Стоименова

26.12. Някоя – никоя, бях или съм, пламък ефирен или звезден сън.Спомен, мечтание, всичко в едно.Миг разстояние, бяло сребро.Временно стихнала в колапс, преди Големият взрив да се появи. Пълна с потенции – грях и екстаз.…

Валерия Георгиева

25.12. Вървиш по път залян от мечти. Гледаш хора… зли, добри. Спомен, пролука от детските дни. Кога успя детството да изгори? Седнах на тротоара отчаян, самотен. Изведнъж забелязах надпис страхотен ” Стани и следвай своите…

Валентина Янчева

24.12. ЖивотътРаждаш се, растеш и хубавееш. Красива си. Всички те заглеждат и искат да те откъснат. В най-добрия случай, ти избираш в чии ръце да паднеш. Двама сте и сте щастливи. После идва зрелостта. Появява…

Росилина

23.12. Усещам се твоя… Изгнива стрехата и влагата ръфа домашния праг. Все още красив е мъртвият огън. Сълзата ми пърха по крехките клепки на смачкана роза. Вливам се в кръвта на врабец. Росилина

Иглика Горанова

21.12. Пътят Листа, а под листата пръст, живот в пръстта, небе над нея. Къде ще свърши твоя път избира светлината в тебе. Иглика Горанова

Оушън С

20.12. Екранът светъл е, а пък е черно зад прозореца. Но пак е адски синьо във очите ти. А в моята душа червено е. Снежинка имам във зеницата. Дали на ледена принцеса ти приличам? Цветът…

Михаела Димитрова

19.12. Имам чувството, че падам И че се давя И се губя И умирам И дишам и дишам и дишам Отново съм на колене пред теб Гола Разголила чувствата си В краката ти съм …и…

В. Стаменова

18.12. От синьо небе През дълбока древност Лист Отронен През времето Във пирует без край С неопределено начало Изгрява Блясва жълто И ………………… Се гмурва в тревата В. Стаменова

Сесил Костадинова

17.12. Неуморни, несломими, винаги на път,малките творци на доброто са невидими за алчните очи.Защото доброто се създава без крясъци и само от онези,които могат да летят. Сесил Костадинова

Жара Гавран

16.12. Шахматни фигуриВъв вечната заблудаСветът гори от пешки неразбралиСвоите ходовеДали да пазиме царицатаИли да се нахраним с коняДали решението е глад или социална паранояВ света на пешките най-драг е офицераА всеки порив на сърцето –…

Теди Б. Павлова

15.12. За първата снимка: Кой е истинска личност, когато се чувства разслоен в мисленето си? Риторични въпроси. Базисно, нищо ново. И понеже няма нищо ново, а винаги идва старото, къде е смисълът? Пак риторичен въпрос.…

Любима Бучинска

14.12. балерините с цялата си тежест се отпуснаха и още щомвъздъхнахасе възнесоха остана самоброкат по пода … дишам и чета виденията на марий росен Любима Бучинска

Виолета А Лиса

13.12. Облаците са алибито на Господ. Кой би видял този свят оплетен в болка,без да подаде ръка, без от трона си да скочи? Отдавна се съмнявам, че ни помни. Отдавна се надявам простода завали завинаги…

Carenina

12.12. чували ли сте звукът на счупени мечти? това са две думи и един поглед думите бяха Тръгвам си погледът каза Този път завинаги carenina

Ирен Тодорова

11.04. …когато емоцията иска да се излее, но думите ги няма, намери ги, защото ѝ е тясно, ръчка те в дробовете, запушва гръдния кош, боде те в стомаха, кънти в главата ти , подритва сърцето,…

Рене Карабаш

10.12. спри да се завръщаш като песен църковна музика която влиза  под вратите на грешните сърп който разрязва утрото  на две равни половини на скачения съд се разлива и плисва млякото на тъгата повдига се…

Ani Winter

09.12. Картина пази си винаги от платното ъгъл бял. Както с мислите, защото живота цялще изпълва мечтите с образи хиляди. Но като свърши всичко и започнеш ти мисленето – равносметката… Всичките петна от живота ти…

Грета Григорова

08.12. Най-малкият човек е трудно забележим – минава покрай капките, гласът му не се чува, ням е той. Пие вода от локви и от време на време намира неизвестни листа. И колко много пъти яде…

Калина Влади

07.12. ИН и ЯН! Женското и мъжкото начало.Мъжът от Марс, жената от Венера…Две планети като две Вселени.Цари хаос от различие, но стремеж към хармония.Подчиняване на мъжеството с нежност и с копнеж за любов.Слабостта на жената…

Елена Дамянова

06.12. Изгубих се…Сред непрогледност и безнадеждност…Опипвайки се търся, но ме няма…Ще трябва ти да ме откриеш.Някъде там, сред изгубените надежди… Елена Дамянова

Калиопа

05.12. Виж ме.В просъница с премрежен поглед. Сънлив, изтощен…Изтощи ме.Точно преди изгрев слънце да се предам. Рошава, жадна…Изпий ме.Душата ми е черно кафе с бяла сметана.Събуди се.Ела да се сънуваме наяве. Калиопа

Мария Донева

04.12. Снежинките черния свят ще замрежат.Затрупват ме, даже без да забележат.И стъпките вече не помнят адресите,не знаят, не знаят, не знаят къде си те.Денят ти се влачи с краката си къси.Не сняг, а объркване ситно…

Юлия Кулинска

03.12. Нощта настъпва с котешки стъпки и превзема света… Облаците около нея угоднически се преообличат в черно. Небето изтръпва в очакване. Слънцето се е стаило, готово за огнени протуберанси! Юлия Кулинска

Аделина Дойчева

02.12. Изцеление Трима. За триъгълник. А по средата огън.И не молби за живот и съществуване. А изцеление. В дълги тъмни тоги. С качулки. Един с книга, а други двама целуват кръст. Тихо шепнат в словото…

Любов Любомирова

01.12. Да съм си купила обувки на токчета,да съм си приберяла косата на кок,да съм си кръстосвала краката прилежно,да съм пиела от моркови сок,да не съм тичала след мечтите разрошена,да съм си слагала крем против…