Rara Avis

01.03. ПЕСЕННО Този мъж е химн на смъртта на клада.Точен синоним на любов от ада. Той е стар порок и суши Живота.Като тъмен Бог на греха и злото. Хладен рационал, не борави с чувства.Колкото живял,…

Adelina Dankova

28.02. Tankar går runt i sin fyrkantiga vändcyrkel och målar om grå färger i en smaklös vintersaga. Sådana tankar som är intrasslade och förvirrade och stoppar alltid vid en korsning. Där tar de en paus,…

Велислава Кандова

27.02. Всяка вечер разлиствам краката ти докато коленете получат онзи небесен цвят примесен с лилави оттенъци ти си моят пурпурен залез в който аз се разбивам заровил глава дълбоко в сърцето ти наместо да полетя…

Антония Апостолова

25.02. Какво е „ден“ след толкова безсъние? Утрото ме пресреща като престъпник. С охулено от вятър слънце – кръвясало око в синка, наречена небе. Със свят, който ревматично срича себе си. Сутрин е, вали. Не…

Каролина Касабова

24.02. Промоция! Продавам сърце. Младо, жизнено, любящо. Голямо колкото юмрук, но силно колкото хиляди. Топло. И винаги отворено. Парадокс е, че човек побира само едно сърце, но сърцето може да вмести милиони хора. Затова продавам…

Светла Чимчимова

23.02. Поемам си въздух, за да изляза. От сигурната самота зад защитните решетки, през хладния сумрак към приглушената светлина на деня. Там, където минувачите крачат по улиците на мястото, наречено живот. С малки, несигурни стъпки…

Миролюба Бенатова

22.02. Самотата – отпечатък от неподходящи срещи. В очакване на включване на следващи, с които за миг ще бъде „Еврика“. Ще светне лампата на душата. Ще огрее настоящето. Ще примигне за бъдеще. И ще бъде…

Иванка Могилска

21.02. Помислиха си, че умират и това ги изпълни с трепет. Точно преди снегът да падне върху очите им бяха чули реплика от разговора на двама минувачи: „Като умираш, виждаш бяла светлина!“. Те не знаеха…

Кремена Димитрова

20.02. И днес не мога да си обясня как ме застигна онази невидима мекота и топлина, която той беше скрил дълбоко, толкова дълбоко в себе си, че сам дори не съзнаваше нейната пагубна сила върху…

Александра Гинева

19.02. Очакване! Очаква те да я докоснеш и да се слееш с всичките си сетива! Очаква те с всяка част от кожата… да я изпиеш! И е силна! И е твоя! Александра Гинева

Любина Георгиева

18.02. Когато котката лежи, небрежно опънала тяло, е толкова приятно да я гледаш! Лежащата котка излъчва уют. Излъчва спокойствие, царственост и красота. Дори сам Бодлер е признал тази нейна божественост. Автентичност на сурови инстинкти и…

Ралица Ковачева

17.02. Безжизнени очи на пощенски кутии, изпразнени от смисъл, очакващи писма, които няма кой да пише, ни кой да прочете. Ралица Ковачева

Tatjana Vujović Kostić

16.02. Kleca oproštaj nad podlim ostacima podvale zloba je korijen pod moj prozor podmetnula i crnu vranu opomenu iz hada što grakće pogledom pratim ostatke hira bijednih pravila ali jedan pokret vile i ples iz…

Юлия Шавулева

15.02. Името й е Голгота (преди Спасителя й). Черни са въжетата на котвите забити от всеки грешник, драпащ да я достигне. Да изхвърли тежестта си. Да забрави безсилието си. Да забрави. Да! И само тътена…

Мария Касимова-Моасе

14.02. Дълго чаках. Трябваше да минат много столетия, за да падне каменната плът от крилата ми. Не можех да я видя как окапва под тежестта на времето – отредено ми е да гледам към земята,…

Пролетина Славейчова

13.02. Заменям всеки залък и кокал, получен наготово, за свободата да ги хвана сам, в полет, в битка, дори с цената на гладни зими. Пролетина Славейчова

Ана Клисарска

12.02. Най-здрави са решетките, които сам си изковеш. Ана Клисарска

Iрина Мельнiкова

11.02. Любовний танець хромосом, цiлуються i зплiтаються, а в кiнцi…як глянеш: пiдеш на схiд – зберуться разом, на захiд – розлучаються. Ось така гра, кожен сам вибирае куди йти! Iрина Мельнiкова

Лилия Илиева

10.02. Викът на рибата е като “Викът” на Едвард Мунк. Той не може да се чуе. Може да се види. Лилия Илиева

Анонимна

09.02. О, Боже, това отрязана пишка ли е? Анонимна

Елена Цонева

08.02. По улицата се гонят три изсъхнали листа. Разменят си погледи, просъскват почти тайнствено и се разхвърчават в различни посоки. Шумът на града описва странни пируети… като позастаряла балерина. Ситен прашец преминава през очите ми,…

Янислава Вълкова

07.02. Тръгвам. Може и да се върна, но да си кажем сбогом. Животът пак ме призова на боксовия ринг. Той ще ми вкара няколко крошета, възможно е и аз да имам някой удар. Преди да…

Ана Кочева

06.02. Най-чудатото изтегляне от нищото е Мюнхаузеновото – решително, различно, категорично, магично … Не „косъм по косъм“, колебливо, неуверено, несигурно, халтаво, а драстично, силно, като издърпване по здраво въже. Самоизвличане! Пречистване! Ново начало! Ана Кочева

Доротея Табакова

04.02. Какво е човекът – игра на светлина и сянка, бързотечно стъкло, капка вода в потока. Отнася ни танцът на водата, който никога не се повтаря. Само ледът спира устрема, превръща шуртенето в кристална скулптура,…

Веселина Ангелова

03.02. Гледаш този град все едно гледаш калинка кацнала на ръката ти, все едно искаш да изгори, сградите му да се смачкат една по една като пластмасови кофички, накрая да остане само пепел, да поникне…

Христина Коемджиева

02.02. Дадох му ключа за сърцето си. Той го заключи. Хвърли ключа и си отиде. Търси се: Сърцеразбивач. Христина Коемджиева

Александрина Александрова-Петрова

01.02. Канкан. Бурлеска. Джентълмени. Пури. Дами. Шери. Госпъл. Джаз. Маски. Светлини. Мим. Умора. Полунощ. Загубих стъклената си пантофка. Александрина Александрова-Петрова

Марина Стефанова

31.03. В една друга реалност капките биха осъзнали своята многобройност и биха се обединили. Под тежестта на техния съюз сивото би отстъпило, за да отдаде място на свежо зеления цвят, от който се ражда живота.…

Hija Del Caos

30.03. Имаш ли куража да се вгледаш? Мислиш ли, че гледката ще понесе на крехкия ти стомах? Ще издържиш ли да изровиш най-дълбоките ми кошмари, да чуеш как е крещяла душата ми раздирана от собствените…

Виолета Христова

29.03. ДвиЖЕНИеУстремът затворен в дума.Устремът е остриеи винаги пробива затвора си. Виолета Христова

Илеана Стоянова

28.03. В сърцето на ябълката – семенцето на живота.Да бъда жива, в това вярвам. Да бъда жива и да бъда с теб. Само това е важно в целия прокълнат свят.Да бъдем живи и да бъдем…

Светлана Тодорова

27.03. Отражението сънува създателя си. Мечтае да е истинско. Бленува. И аз съм само отражение на идеалната. Изглеждам, но не съм каквато искам. Несъвършена, недовършена, непостоянна съм. Бледнея, тръпна, гъна се и се разпадам. И…

Nesrin Kose

26.03. Var olmamızın sebebi sadece çoğalmak olsaydı, hiçbir şey bu kadar muhteşem olamazdı. Adam mıdır kadını mutlu eden veya kadın mıdır dünyasını adama veren… Yoksa sadece bir öpücük müdür en içten gelen zevki anlatmak için…

Йоана Мирчева

25.03. В мен живеят едновременно всички жени от моето семейство. С техните очи, мечти, забравени копнежи и хромозомни тайни. Те ме прегръщат с хиляди невидими ръце, за да не се чувствам напълно сама… но не…

Сияна Севова

24.03. Подозрения пълзят по чернобелите петна на зебра. Сияна Севова

Гергана Грънчарова

23.03. Ето, вкаменила се е вече тая душа. Превърнала се е в камък, насред гръд на статуя. Търкаляли са го нагоре тоя камък, векове, по билото на планината и надолу, през дъното на океаните. Драскали,…

Евелина Митрева

22.03. Изтъкани сме от липси. Влакно по влакно. За нещата, които сме изгубили, разбираме много след това. Не сме оценили навреме. Глупости! Не сме допускали. Болни от несбъдване, сега сме закъсняло уморени. В стремежа си…

Ема Димова

21.03. За какво си мислиш когато си мислиш за мен? Ти си твоята капка в мойта вода… Ема Димова

Remedios

20.03. Не стъпвам по земята, рея се. Само, когато ме поемеш в ръце, усещам мириса на пръст, мускус и вечерни треви. Никой няма право да ме вижда, не и с очите си. Remedios

Велислава Кръстева

19.03. Да си тръгна без да ме настига, за да ме върне. А когато се върна, да не променя изражението си от моето присъствие.Да, тази година го обичам по нов начин. Него – морето. А…

Ана Бен

18.03. Капчици роса върху листенцата – като следи от устните ти върху кожата ми. Сутрин се разлиствам от погледа ти. Нощем протягам венчелистчета към теб и затварям в сърцевината на цвета и двама ни. В…

Марина Евгениева

17.03. … а нещата просто са. Без умисъл. Обаче винаги някой някъде чака да бъде видян. Марина Евгениева

Анелия Зарева

16.03. Страстта не обича тишината! Тя крещи! Гласът ѝ е лудост, ръцете – огън, липсата ѝ – полусмърт. А белезите… те са завинаги! Анелия Зарева

Petya Eckler

15.03. Natural beauty… or the beauty business?Born this way… or made this way?Authentic or fake?When beauty is at stake, us women can go to great lengths. But in the end we may just lose what’s…

Петя Шалева

14.03. Само полъх от допир до нечия друга вселена, илюзорно близка… А всъщност –безкрайно далечна и взряна единствено в себе си…Нищо лично. Петя Шалева

Ваня Изова Велева

13.03. Лист сум заглавен меѓу тишината и мразот, со студенило закачено врз снагата ми. спакуван сум некаде помеѓу и само ветрот знае дали ќе пловам или останам нечие сеќавање…јас сум откинато парчезаглавено меѓу тишината и…

Елица Пешева

12.03. Така си вървим . Сега и навеки. Неуловими по мрежи и лунни пътеки. Уморени и рошави се предаваме в края.Избрали рибаря… Елица Пешева

Юлия Дивизиева

11.03. Сумрак. Сенките се удължават. Електрическият ключ е с изтръгнато сърце. Той беше създаден за друго, но сега трябва да намери сърцето си и да изпие чаша вълшебна светлина. Изпие ли я, крушката, висяща на…

Весела Калеева

10.03. празната чаша празно сърце… пие бавно, вдишва зима, глас на стъпки в снега… песен някой да налее Весела Калеева

Лили Първанова

09.03. Ти се събличаш като на лекар. Тази мисъл се счупва в душата ми. Лили Първанова

Есме

08.03. Тя се е подписала, драснала е няколко черни косъма върху сапуна, който не използвам, но ще пазя в музея на илюзията, че ми липсваш. ДНК-ото ще ме отведе в Африка, където има още много…

Зорница Петрова

07.03. Душата ми е сън. Душата ми е мляко. Прясно. Полепнало по горната устна. Възглавница за нечий дом. Студени чаршафи или топла завивка. Остър планински връх. Заскрежен. Полускрит в облаци. Душата ми е манта. Тишина…

Валентина Томова

06.03. В 3:20 следобед, докато седеше пред компютъра и се опитваше да работи, но всъщност чакаше утре заради рождения му ден, получи fire message. За три минути и двайсет секунди адреналинът я отвя през три…

Петя Кертикова

05.03. Тя е създадена, за да озарява. И денем и нощем. Тя блести и в добро и в лошо. Напрежението я краси. Чуплива е, но държи. Държи, докато някой не я начупи. А счупеното се…

Диана Маркова

04.03. Арматурата на смисъла е в догонването. Докосването не се случва – бетонът е пропукан и на места прозирен, също като погледа ти. Заключени в стягата на радостта: това достатъчно ли ти е? Арматурата на…

Мира Баджева

03.03. В замъгленото огледало на спомените дъхът прокарва пътека. Не искам да оставям следи върху чаршафа на вчера. Но бъдещето е огледало за обратно виждане. Каквото е било, ще бъде. Разпиляно в капка туш сърце.…

Rara Avis

01.03. ПЕСЕННО Този мъж е химн на смъртта на клада.Точен синоним на любов от ада. Той е стар порок и суши Живота.Като тъмен Бог на греха и злото. Хладен рационал, не борави с чувства.Колкото живял,…

Вилиана Станева

30.04. ЕдваТи призори в съня си не рисувайЛицето ми и моята косаСъс тялото ми тайно не пирувай,Не чакай да те водя за ръка.Нататък тръгвам сред море божури.Отива ми да крача с вдигната глава.В прехапаните устни…

Кристина Йорданова

29.04. Начупените ти стрели често ме карат да мисля за самоубийство. Кристина Йорданова

Надежда Динева

28.04. Стъклените им тела живееха от електричество, но през счупени зеници виждаха смъртта да приижда по жиците. Тиха. Бърза. Могъща като блясък на светкавица. Бореха се, за да светят и накрая винаги умираха. А светлината…

Веселина Гайдарджиева

27.04. Остатъци от зимата, преди да бъдат пометени от нервите на запролетяване. Веселина Гайдарджиева

Светлина Карапетрова

26.04. Бяло и черно, дали и нашите съдби са такива, или сами сме ние творци. Така в живота свой показваме само черното у нас, а бялото къде ли ние таим? Дали някой знае… Аз за…

Гергана Нойкова

25.04. Need more Charge Battery up Memory down Mr. Кnow it all Can’t feel Can’t reach Your booty call Hanging out FlyBeing SoftHas never been so hard Гергана Нойкова

Бойка Асиова

24.04. Няма нищо по-категорично от възправен капак на ковчег. Подпрян до портата, чака да се извърви множеството с китките. Сетне идва часът на оплаквачките. След тях на гробарите. Громолят буци земя за лека му пръст…Накрая…

Мирослава Цанева

23.04. Аз и ти. Аз ли? Не, ти. Защо пък аз? Да, ти, ти. Ти? Нека аз. Оф, добре, ти. Е хайде аз. Кой, ти ли? И аз мога. Залепи го най-сетне! Оф, стана. Тъп…

Димана Дойчинова

22.04. Бяла вишна без корен съм дървомъртва отдавнано от смолата още преди вековезнахари и мъдреци се научилида правят парфюм а ти знаеш че всяка капка ухае на спомени така ме запомнибез рани в коратацяла-жива-дишаща бяла…

Мира Рахнева

21.04. Жадно прииждат копнежите по дълбокото ни „вътре”. Стъпват тихо по перваза, под прозорците се всмукват гладни, душата изгризват и си тръгват..Раните желано опияняват, заспиваш… От сянката излиза дете.Чувството на Вчера пронизва, оставяйки детето да…

Екатерина Стоянова

20.04. Цветята.Те винаги са тук. Розите, неувяхващи без бодлите си и аромата. От теб направени са, за мен самата. Проблясъци наоколо и светлини, изгасващи една след друга…Разговорите неясни, думите притихващи една след друга…Подлъгват ти се…

Павлета Давидова

19.04. Днес щеше да си пожелае над глухарчето. Нов дом и свои родители… Павлета Давидова

Паулина Спасова

18.04. Маркирал си с пръсти там, където са косите ми сърце. Защо на две не го разцепи или пътят ми това е.Защо с кръстен знак го запечати върху главата ми клета.Или незнаен символ-тотем е това?…

Юлия Ал-Хаким

17.04. Старецът хранеше гълъби на перваза. Беше сам. Трудно ставаше, мъчно се движеше, вече почти не напускаше дома си. Имаше си само гълъбите, които идваха гладни всеки ден. Вечер се взираше от прозореца в нощното…

Мария Василева

16.04. Дланите на тишината – мрачен отпечатък върху избелелите ти думи Мария Василева

Петя Ташева

15.04. Върховетеса подножияв нозетена детето ти Петя Ташева

Виола Темелкова

  14.04. Разбиваме илюзии от истини, преплетени с мълчание и гняв. Жестоки са лъжите непринудени, те падат като маски след вълшебен карнавал. И някак се изправяме от провала си, но тъжен е живота след това,…

Олеся Николова

13.04. Ще се събудя гола като в еротична фантазия. Ще съм намазана с шоколад, сметана, мед, покрита с череши, банани, полята с шампанско. Ще се събудя като фантастична, еротична торта, предизвикваща диабет и сърдечен удар.…

Леда Аврамова

11.04. Отдавна. Броях листенцата и мечтаех да ме обича. Танцувах със слънцето под цъфналата ябълка, защото знаех, че ме гледа. Единствено когато бяхме заедно виждах цветовете. Събирах пера от птици, за да му ги подарявам.…

Дария Скайларк

10.04. Аз помня, как всяка сутрин се събуждаше до мен – аз помня гладкостта и аромата на заоблените ти изящни форми, обсипани с бенки, наподобяващи съзвездия, как слънчевите лъчи пронизваха мрака на стаята. Аз помня,…

Лияна Панделиева

09.04. Познавам дъха ти, вярвам в допира ти, остани до мен. Лияна Панделиева

Аделина Радева

08.04. Сядам да пия ракияНаоколо – пълно с мъртвиБаба ми реже туршияДядо присяда на хълбок. Гледам, пристигат и тия,с моите спомени млади.Сядат до мене да пият –останали сме приятели Ето ги и враговете ми, дето…

Кристина Крумова

07.04. ПАЛАЧ Парченцата стъкло между зъбите засилват горчивия привкус докатопринасям в жертва седемнадесет невинни листенца бучинишв съзаклятие с бедрата сиотказвам да коленича пред необратимото Последните вдишвания невъзможни за преброяване потъват дълбоко в отварата исе прераждат…

Яна Ангелова

06.04. А откъде знаеш, че съм истински?Не си ли?Е, съм, ама дори и да не бях, нямаше да ти кажа, нали така? Яна Ангелова

Мария Лалева

05.04. Хвърленият камък разплиска страховете. Той затвори очи и прошепна заклинанието! Чу се шумът на пустотата. Мария Лалева

Димана Йорданова

04.04. Ден първи, откакто те няма.Светът си е на същото място, където го оставих вчера. Съвсем същият глупав, безполезен свят. Пълен догоре, зареден като пушка. Лягам върху изстиналата спалня. Опирам лакти в протритата завивка, а…

Ирина Папанчева

02.04. Ръцете – застинали птици в пейзажа на тялото й. Какво ли би донесъл разнопосочният им полет: приключение или подслон? Мигът, когато… Запечатай ме. Ирина Папанчева

Лора Шумкова

31.05. Обсебена си от дългите му, тънки пръсти с перфектен маникюр, които се движат като кордебалета на „Лешникотрошачката“. Мамка му, как да задоволиш мъж, който е по-женствен от теб? Лора Шумкова

Стела Огнянова

30.05. Тя е моят мъжТя е моята женаСтавам по-добре, отколкото умряла… Стела Огнянова

Кристина Митева

29.05. Когато се чувстваш сам, в черното и бялото на Живота, можеш пак да имаш тъжно-мека хармония, приличаща на есенна разходка. Създадена от теб… В очакване самотата да отмине. В очакване на Другия. Тогава всички…

Надежда Костадинова

28.05. Още малко, още малко и мечтата ще те докосне. Само секунда те дели от това да те отнесе със себе си или завинаги да се отдръпне. Надежда Костадинова

Наталия Дукова

27.05. Рано или късно идва. Идва срещата с Човека-огледало. Изправиш ли се пред него, отразява те до най-малката подробност. И се виждаш най-после такъв, какъвто си. Човекът-огледало ти дава възможност. Посегнеш ли да удариш, удря…

Рен

26.05. Не, не се чувствам смазана от живота… животът се чувства смазан от мен! Рен

Хелия Иванова

25.05. В различните творчески измерения, които характеризират хода на развитието на съвременното изкуство, виждаме непрекъснатия стремеж на човека да овладее непознатото, а след като е достигнал мечтаното стъпало, необходимостта да се изкачи и на следващото.…

Виолета Кунева

24.05. алокое е по-важно – да те разбераили ти менговоря тихо като бог или богомолец казваш че ме чуваштова не стига да повярвам в тебно когато приключваме разговоразатварям внимателно слушалкатакато врата на църква Виолета Кунева

Диляна Йорданова

22.05. Тя няма да бъде твоята “светлина в живота”. Няма да ти позволи да пърхаш около нея като пеперуда, за да изгориш в копнежа си. Не. Тя ще бъде твоята сянка в живота. Винаги до…

Ана Суичмезова

21.05. Същността на страстта нежно се крие под изсъхналите листа на розата,която никога не ми купив нощта на онзи Свети Валентин,когато дъждът плачеше по витрината… Ана Суичмезова

Виктория Кирилова

20.05. Игра на дамаИ бродят часовете нощни, прескача времето безспирно, тъга изтрива спомени за щастие, и като дъжд залива дните ни от тебеширен прах.Миналото – сякаш само скок във времето неуловимо и все сред някакви…

Елисавета Александрова

19.05. След страховитите пролетни бури настъпи и сезонът на мусоните. Дъждът заваля проливно, за да измие дърветата, улиците, покривите, колите, пазарите, рикшите, хората, душите им… Да пречисти въздуха, да съживи природата, да напълни реките, да…

Маргарита Спасова

18.05. Тази нощ бродех в гората. Студът сковаваше всичко, снегът скърцаше, въздухът беше кристализирал в изначална красота. Моят ангел, Вълкът, бдеше над мен. Забелязахме тъмна купчина в искрящите преспи. Отдалеч приличаше на тревопасно животно. Още…

Мая Манолова

17.05. Не се научих да хващам гълъби, но се научих да ги пускам. Някога и те ще ме пуснат, за да намеря земята.Тази, от която са откъснали клончето. Мая Манолова

Калина Валериева

16.05. Това е…Това е всичко, което остана от мен…Дърво без корен…Слънце без ден…Стоиш надалечекато връх несломени владееш сърцето мив силен твой плен… Калина Валериева

Юлиана Никифорова

15.05. Наблъска я в килера при останалите непотребни неща. Вече не му беше нужна. Прекалено трудоемка за поддръжка, изискваше всекидневни грижи и усилия, а понякога имаше и странични ефекти, които бяха адски болезнени. А днешният…

Персефона Коре

14.05. От безпътища пронизан е света и всичките водят ме към теб. Персефона Коре

Биляна Тодорова

13.05. Същественото е невидимо за очите, когато искаш да те “чуят” Биляна Тодорова

Ива Оприкова

12.05. Казват, че човек вижда толкова, колкото знае. Очите на истината са огледални. С тях може да гледаш, в тях може да се огледаш. В тях пише всичко, те са прозорец към душата и показват…

Л. И.

11.05. (из)мисли ме… странно,мислих те…но ти не можеш да бъдеш измислена…рисувах те,но ти не можеш да бъдеш нарисувана.сънувах те,но ти не можеш да си нечий сън…галих те,но ти не може да си само галена…целувах те,но…

Мария Стефанова

10.05. Малка тайна, на устните ми блести и искам да я кажа, но не просто така – безплатно… Искам да купя най-голямата буря на света, най-силната страст и да преобърна всичко… А ти ми каза,…

Гергана Найденова-Иванова

09.05. Над дънотоБез теб вече не съм на дъното,но и морето го нямаЛипсва ми синьото,да съм от вълните заляна Гергана Найденова-Иванова

Красимира Макавеева

08.05. ПАНАЦЕЯДълго…Толкова години.Не броих.Няма начин да ми минеш, но го крих.Болест е. В латентна форма.И сега.В резултат – пределна норма.От тъга.Диагнозата – неясна.Прецедент.Болест рядка и опасна.И е в мен.Лек навярно съществува.Знам… почти…Можеш да ме излекувашсамо…

Десислава Радева

07.05. Сама с морето. Съзерцание, възможно само през нощта. Усещане за свързаност, покой, разбиране. Почитане на бушуващите в двете ни души – моята и на морето – чувства, мисли, страсти. Всеки е сам със себе…

Благовеста Владимирова

05.05. А някъде, далеч във тишината са моите надежди с безусловност.Защо ли съм самотна? Вероятно,защото търсех те със цялата си вечност. Благовеста Владимирова

Катерина Чочова

04.05. “Значи все пак пролетта дойде”, установявам напук на една част от себе си, която очевидно е забравила, че сезоните се сменят. Но дръвчето в съседния двор е нацъфтяло в бяло сякаш за една нощ…

Петя Дикова

03.05. Мръсно е.И не изчезва.Много цигари.Много.Много.Чашата за виното от мивката.Пепелника от балкона.Някакви си там розови сърца.Прибирам ги.Изхвърлям ги.Прибирам ги.Излишни са.Студено е. Парно?Порно?На кой му пука?!Стъклото и пластмасатаструват еднакво.Мирисът на какао от тъпата свещда изчезне!Сега!Веднага!Телефонът трепери.Или…

Лиляна Шапкаджиева

02.05. Те се разделиха. На следващия ден навън беше тихо и спокойно, точно като меланхоличната ѝ душа. Път в снега си бяха преправили само някои спомени. Част от тях – избледнели, без фокус. До следващия.…

Полина Стоянова

01.05. Исках да бъда единствената за теб. А се превърнах в различната. Онази с белезите. Болката да се откажа от себе си, за да бъда като тях. Само и само да ме забележиш. Но вече…

Цветелина Цветкова

25.06. Нахвърлям очакванията си върху теб. Небрежно, както ми падне, на богато. Да те покрият целия. Моделирам те с ръцете си, в главата ми. Правя те друг, размазвам те. Намествам се, да ми е удобно.…

Христина Мачикян

24.06. И каменно да е сърцето,посееш ли във него цветеот цветето се ражда плод.И името му е Живот! Христина Мачикян

Екатерина Глухова

23.06. УЛИЦИ Мокри улици.Дъждът измил е следитена влачеща се плът.В тъмния спокоен градна изгубени души. Празни улици.Изваяните силуетитепак изчезват втъмнината. Всичко спи.Ето пак следи…Мокри улиципазят тайнитена тишината! Екатерина Глухова

Валентина Цвяткова

22.06. С уханието женско в тебе се разливам.На мускус, на латинки, дъхави цветя.Във порите ти, в кожата попивам,с дъха, омайния… на любовта. Валентина Цвяткова

Любена Нинова

21.06. Зъбчатите колела на времето се гонят едно друго както ние с теб. Тази безкрайна гонитба е сладкият копнеж по безкрая, който ни обещава безсмъртие и любов. Любена Нинова

Маргарита Баева

20.06. Идва миг, в който мъката стяга на възел душата и до болка пречупва сърцевината ѝ. Но само миг е… не може да се върже вечността! Маргарита Баева

Ивелина Цветкова

19.06. Имам цялото време Няма звук като падне звезда над съня ми,само светли петна по цветята множат се.Все търкулва се утрото с цветни налъми,а денят се протяга преди да угасне. Някой остри моливи за есен…

Станислава Станоева

18.06. Елемент морето е прибой от счупени мозайки легостудено гробище на китовележа в хамака му и си припомням зиматакак остарях под хирургическия вятър(видях смъртта в лицето на любими хора)и как заплаках…пронизват ме самумпустинялисто от палмасушеното…

Мария Георгиева

17.06. Ще бъда с тебединствено в съня…И в дрезгавите утрини, когатопо паяжинка сребърна се спуска, над моето вълшебно измерениеЗорницата.Съняте моя синя крепост и безвремие,където аз очаквам твоите устнии теб…Когато спя, аз гмурвам се в дълбоката…

Александра Димитрова

16.06. Реших да броя до 10, докато те чакам, и да си тръгна. 4538, 4539, 4540… до пълно обезличаване. Александра Димитрова

Симона Колева

15.06. Времето тече. Променя се. Пречупва ни през призмата и ни позволява да бъдем нещо ново. И ако спрем някъде, в средата и уловим мига, мига на промяната, може би ще разберем, че все още…

Керана Ангелова

14.06. … щастието, самотата, любовта, тъгата, болката, летенето, приземяването… са просто вселенските измерения на моята душа. Керана Ангелова

Венка Александрова

13.06. Когато времето среща тока… Понякога тези срещи /с тока/… може да са смъртоносни… За лицата… Венка Александрова

Лара Златарева

12.06. Не помня даже, беше ли красив…?Харесвах ли те?Мислех ли за теб?Обичах ли те?Аз ли съм била???Припомни ми!Събуди ме! Лара Златарева

Мария Иванова

11.06. Застанах пред себе си. Видях се. Не се харесах. Трябваше, бях длъжна да си кажа истината. Преживях всяка частица от болката на истината, докато си я изкажа цялата. Сякаш всичко се случваше отново и…

Мария Папазова

10.06. Никой не наднича зад отворени завеси. Най-лесният начин да се скриеш е да се покажеш. Поне до половина. Така другото ще остане тайна. Мария Папазова

Силвия Чалъкова

09.06. В очакване на Вечността Колко време е една година?365 дни12 календарни месеца52 седмициКога започва да тече?На 1 януари или в друг ден?Кога започва да тече времето в цифри?Но по-важното – кога се превръща в…

Лусия Медзикян

08.06. Борба за надмощие в едно измерение, с морално и ценностно крушение. Хората минават през вратата, по средата на двата свята. Презрение, огорчение, мълчание, смирение…поредното прозрение, че човекът е абсурдно творение, огледало на собственото си…

Боряна Богданова

06.06. Вечерята е готова всичките ми чувства са на масатане са под похлупациняма прибори и чашинасърчава се прякото докосванеискам да усетите с пръсти топлината импреди да се докоснат до устните, венците, слюнкатаи на езика ви…

Биляна Бозинарева

05.06. Поредният първи не може да се мери с последния, стоящ извън опашката за първо място. Биляна Бозинарева

Лора Динкова

04.06. Очакваме в метафори живота си, това, което казваме и пишем,е всъщност личен предговор към мислите, пред които сме с петна в душите. Лора Динкова

Наталия Габарева

03.06. Червило с цвят на вино е белязало устните ми. Така както целувка с винен дъх се е отпечатала върху душата. Белегът върху стъклото сочи пътя в тъмната нощ.Винаги по червилото ще разпозная своята чаша.…

Леда Паташева

02.06. Там, където свършват думите, се ражда музиката. Леда Паташева

Теодора Лалова

01.06. Понякога ти разказвам за картината на Артан дьо Сен-Мартен, пред която прекарах една цяла неделя утрин. Някакво непознато море, стиснатов пестниците на бурята. Тук пак бе сезонът на дъждовете и вятърът чегърташе с нокът по…