17.09. Колко ли хора са минали тук,
по старите стълби, от камък редени?
Времето злобно ги ръфа, напук
те си стоят, макар и ранени.
Бучки от пръст се ронят встрани,
спомени шушне прозореца тъмен,
сякаш разказва за минали дни,
как са от майстор един построени.
Свива те вляво, щом стъпиш на тях,
в дупките гледаш – мъх зеленее!
Преглъщаш безмълвно и ти своя грях,
към старите стълби нагоре поели.
Евгения Георгиева /Свидна/
